Ganoderma lucidum и нейните фармакологично активни съединения (Ganoderma lucidum and its pharmaceutically active compounds)

Bojana Boh, Marin Berovic, Jingsong Zhang and Lin Zhi-Bin

1 Faculty of Natural Sciences and Engineering, University of Ljubljana, Vegova 4, 1000 Ljubljana, Slovenia

2 Department of Chemical and Biochemical Engineering, Faculty of Chemistry and Chemical Technology, University of Ljubljana, Askerceva 5, 1001 Ljubljana, Slovenia 3Institute of Edible Fungi, Shanghai Academy of Agriculture Sciences, Shanghai, P.R. China 4 Department of Pharmacology, Peking University Health Science Center, Beijing 10083, P.R.China

Резюме.
Ganoderma lucidum е дърво разяждаща базидомицета, имаща многобройни фармакологични действия. Тъй като тази гъба се среща много рядко в природата, тя се култивира изкуствено
върху дървесни дънери и в дървени стърготини, поставени в пластмасови торби или бутилки. Въведено е и биотехнологично култивиране на мицели от G. lucidum в биореактори, както върху твърди субстрати, така и чрез потапяне на фунгалната биомаса в течна среда. Най-важните фармакологично активни съставки на G. lucidum са тритерпеноиди и полизахариди. Има съобщения, че тритерпеноидите притежават хепатопротективни, антихипертензивни, хипохолестеролемични и антихистаминни свойства, противотуморно и антиангиогенно действие, въздействат върху агрегирането на тромбоцитите и инхибирането на комплемента. За полизахаридите и по-специално за b-D-глюканите е известно, че оказват противотуморно въздействие посредством имуномодулация и
антиангиогенеза. Освен това полизахаридите оказват протективен ефект срещу свободните радикали и намаляват причиненото от мутагени клетъчно увреждане.

Ключови думи:
Ganoderma lucidum, култивиране, дървесни стволове, дървени стърготини, култивиране върху твърда среда, култивиране чрез потапяне, тритерпеноиди, полизахариди, b-D-глюкани,
фармакологични ефекти, противораков ефект, имуномодулация.

Въведение

Ganoderma е дърво разяждаща базомицета с твърдо плодно тяло, която предизвиква бяло загниване. G. lucidum (W.Curt.:Fr.) Lloyd и Ganoderma applanatum (Pers.) Pat. (Aphyllophoromycetideae) са двата вида, за които има най-много съобщения за използването им като източник на
медицински съединения. Както съобщава Shen Nong’s Materia Medica [1,2], в азиатската традиционна медицина плодното тяло на G. lucidum (фиг. 1),
наричана Ling-Zhi на китайски и Reishi на японски език, се използва от хилядолетия за лечение на няколко болести. Увеличаващите се
системни проучвания (фиг. 2) върху активните съставки на Ganoderma хвърлят светлина върху техните многобройни фармакологични ефекти –
антитуморни, имуномодулиращи, кардиоваскуларни, респираторни, антихепатотоксични и такива върху централната нервна система. Ето защо съвременната употреба
на Ganoderma включва коронарна болест на сърцето, артериосклероза, хепатит, артрит, нефрит, бронхит, астма, хипертония, рак и язва на стомаха
[1,3]. Има публикации също че Ganoderma има противоалергични съставки [4], имуномодулаторно действие [5,6], противотуморно действие [7],
кардиоваскуларни ефекти [8], протективно въздействие върху черния дроб и детоксикация и въздействие върху нервната система [9]. Нови съобщения акцентират
върху нейния потенциал за лечение на вирусни инфекции и специално на HIV инфекцията [10-15].

G. lucidum се среща рядко в природата. Изкуственото й култивиране става все по-важно, тъй като търсенето на международния пазар на плодни тела и/или мицелна биомаса
от G. lucidum непрекъснато нараства. Успешното отглеждане върху дървесни дънери и в торби, пълни с дървесен или сламен субстрат е известно от
векове, особено в Китай. Разработено е биотехнологично култивиране в биореактори върху твърди субстрати или в течен субстрат, което се използва за малки
или пилотни заводски производства [16-20]. Качеството и съдържанието на физиологично активните субстанции варира от щам до щам и зависи също от мястото и
условията на култивиране [21], растежния стадий на гъбата [22], процедурите за преработване и формулиране на препарата [23].

Различните групи фармакологично активни химични съединения са изолирани от мицела и плодното тяло на различните видове Ganoderma: тритерпеноиди,
полизахариди, протеини, аминокиселини, нуклеозиди, алкалоиди, стероиди, лактони, мастни киселини и ензими [1,3]. Най-важните фармакологично активни
съставки на гъбите Ganoderma са тритерпеноидите и полизахаридите.



Фиг. 1.

Плодно тяло на

Ganoderma lucidum

(MZKI G97) изолирано първоначално от Словенската гора.



Фиг. 2.

Брой нови документи за

Ganoderma

в базата данни на „Chemical Abstracts Plus”. Нарастването в броя на публикациите отразява засилената проучвателна работа върху гъбите

Ganoderma

. По-голямото съотношение между публикациите за пациенти към тези за не пациенти през последните години подсказва, че има придвижване от базовите
проучвания към по-приложните проучвания и развитието на нови технологии за култивиране, фармацевтични продукти и нутрицевтични формулации.


Методи за култивация на G. lucidum

Изкуственото култивиране на G. lucidum придобива особена важност, за да се посрещат нуждите на международните пазари при твърде оскъдното
разпространение на гъбата в природата (Фиг. 3).

Основни традиционни методи за култивиране на плодното тяло на G. lucidum си остава култивирането в дървени стърготини в торби или бутилки или
върху естествени дънери на дървета. И двете технологии на култивиране зависят от едни и същи съществени фактори на околната среда, каквито са
температурата, влагата и кислородът [24]. Мицелът се развива при 10-38°C, като оптималната температура за инкубирането му е между 25°C и 32°C. Оптималното
съдържание на влага в субстрата от дървени стърготини е 65-70%, а тази в дънера – около 40%. За оптимално pH се счита 4.2-5.3. За растежа на мицела не е
необходимо да има непременно светлина. Кислородът обаче е задължителен за растежа на мицела, тъй като G. lucidum е стриктен аероб. В следващия
стадий на култивиране, образуването на примордиум, G. lucidum дава плод и се развива при 20-34°C, като оптималната температура е 27-32°C. В
помещението за отглеждане трябва да се поддържа влажност около 90% по време на примордиалния стадий, 70-80% по време на образуването на щапчица и 30-40% по
време на крайния стадий от развитието на плодното тяло. По време на примордиалното формиране и развитието на плодното тяло се изисква светлина между 50 и
450 лукса. След образуването на шапчицата помещението, където се отглежда гъбата, трябва да бъде добре вентилирано.

Chen [25] публикува подробна информация за формулирането на субстрата за отглеждане на G. lucidum. Тъй като G. lucidum е лигнин
разграждаща гъба, причиняваща бяло загниване на твърди дървета, естествен субстрат за отглеждането й са дървените стърготини. За образуването на гъбата е
необходим тиамин, който се съдържа в пресните непреработени

Фиг. 3
.
Главни методи на култивиране за производство на плодни тела и мицели на

G. lucidum




сурови трици. Необходимо е невисоко съдържание на захар (1% захароза), за да се задейства формирането и активирането на лигнин разграждащите ензими.
Калцият изглежда подтиква диференцирането на гъбата. Наличието на вода в субстрата пречи на кислородния обмен и спира притока на кислород. Правилният
кислороден обмен се затруднява, когато дървените частици на субстрата са твърде фини. От друга страна, ако в субстрата има груби тресчици, те могат да
пробият торбата и да благоприятстват замърсяването му.

Култивиране на плодни тела върху естествени дънери

Култивиране върху дълги нестерилизирани дънери

В миналото за отглеждане на видовете Ganoderma в Китай са се използвали естествени дънери, дълги по един метър, без предварително стерилизиране.
Култивирането на плодни тела върху дълги дънери е много трудоемко. За да се получат зрели плодни тела върху такива субстрати е бил необходим дълъг
инкубационен период (2-3 години) [24,26].

Култивиране върху къси стерилизирани дънери

От края на 1980-те години има нова тенденция – да се използват къси дънери. Почти всички хора, занимаващи се с естествено отглеждане на Ganoderma
spp.в Китай, Япония, Съединените щати и другаде, са възприели отглеждането върху къси дънери, при което се получава голяма реколта за по-кратко време на
култивиране. Култивирането върху къси дънери изисква само 4-5 месеца за инкубация на мицела, а плодните тела могат да се събират още същата година.
Процедурите за култивиране върху къси дънери са описани подробно в други публикации [24,26-28].

Главните стадии на култивиране при започване на отглеждането на G. lucidum върху къси естествени дънери, поставени във вентилирани синтетични
торби са [26]:

  • Подготовка на дънери
    .
    Могат да се използват повечето широколистни дървета с твърда дървесина. Стандартните размери са диаметър 15 см и дължина 15-24 cм. Съдържанието на
    влага трябва да е 35-40%.

  • Поставяне на дънерите в торби, стерилизиране
    .
    Използват се запечатани с топлина полипропиленови или полиетиленови торби, на които има прозорчета от микрофилтър.

  • Мицелиране
    .
    Могат да се използват различни мицели като например чиста култура от течен мицел, зърнен мицел и мицел в дървени стърготини и трици. Обикновено за
    всеки дънер се използват по 5 – 10 грама мицел.

  • Развъждането на мицела
    се прави на тъмно и този процес изисква по-малко кислород. Специално внимание трябва да се отдели на осигуряването на правилна мицелна колонизация
    в дънера. Липсата на кислород или лошото аериране, каквото има при голямо водно съдържание на дънера води до слабо развитие на мицела и бавен
    растеж.

  • Начало на примордиите. Примордиите на Ganoderma
    spp. обикновено се образуват 50-60 дни след поставянето на мицела. Излагането за кратко време на много слаба светлина дава начален тласък на
    образуване на примордиите на Ganoderma spp. Кислородът също има отношение към образуването на примордии.

  • Поставяне в почва
    .
    След образуването на примордии колонизираните дънери се забиват директно вертикално в почвата, като примордиите остават над нивото на земята. За
    задържане на влагата почвата се покрива с начупена слама.

  • Поддържане на подходящи параметри на растеж.
    Най-критичният фактор за слагане на начало на примордиите е високата влажност, за предпочитане 90-95%, докато най-критичният фактор по време на
    диференциране на гуглата в плод, е повишаването на вентилацията за редуциране на CO2 натрупан по време на драстичното повишаване на
    дишането при съзряването на Ganoderma spp. Процесът на диференцирането в плод на Ganoderma spp. е много чувствителен към
    концентрацията на CO2, което определя, дали ще се образуват разклонени като еленови рога плодни тела (CO2 > 0.1%) или ще се образуват
    плодни тела с добре оформена гугла (CO2<0.1%). За продуцирането на гъби с гугли (шапчици), е необходима концентрация на CO 2 0.04-0.05% или колкото е възможно по-близо до концентрацията на пресния въздух (0.03% CO2). Необходимата влажност на
    въздуха може да се осигури чрез доставяне на фина мъгла (1-2 или 3-4 пъти дневно).

  • Прибиране на гъбената реколта
    .
    От формирането на примордии до наличието на плодни тела за прибиране минават приблизително 25 дни. Зрелостта на плодовете се установява по
    изчезването на недиференцирания бял растеж по ръба на плодното тяло. След това култивирането продължава при намалена влажност на въздуха до 60-85%
    за още 7-10 дни, през които се очаква увеличаване на дебелината и твърдостта на гуглата. Прибирането на реколтата става чрез отрязване на дръжката
    (стъблото), като само 2 cм от него остават с гуглата.

Третирането след прибиране на реколтата включва незабавно изсушаване на слънце или с топлина (60°C) в продължение на 2-3 дни. Неправилното
сушене снижава качеството на продукта.


Култивиране на плодните тела върху субстрат от дървени стърготини

Субстрати от дървени стърготини в стерилизуеми торби (синтетично култивиране на дънер)

Според Royse [29], по-голямата част от култивирането на G. lucidum се извършва на дървени стърготини, доставяни в топлоустойчиви полипропиленови
бутилки или торби. Стърготините, получени от дървета с твърд лигнин, обикновено се смесват с оризови трици (10%) и CaCO3 (3%). Сместа се
овлажнява с вода и се поставя в количество от по 700 грама в пластмасови торби. След това на всяка торба се поставя пластмасова яка и торбата се запушва с
памучна тапа. Следва третиране на субстрата с топлина (95-100°C за 5 часа) и последващо охлаждане в продължение на една нощ. След това се инокулира със
зърнен мицел или такъв в дървесни стърготини. Инокулираният субстрат се инкубира в продължение на 3-4 седмици или докато мицелът колонизира напълно
субстрата. Производството на гъбите започва чрез поддържане температурата на въздуха на около 28°C при относителна влажност в границите на 85-90%.
Базидокарпите започват да се появяват около 1-2 седмици след този начален момент. Приблизително 2-3 месеца след появата на примодиите гъбите са готови за
прибиране на реколтата. Една гъба се счита за зряла, когато белезникавият ръб по края на базидокарпа стане червен. Субстратът може да даде още една реколта
след прибирането на първата.

За култивиране на Ganoderma Chen [25] препоръчва следната формулация на субстрата: дъбови стърготини 80%, пресни сурови непреработени пшенични
трици 18%, към които са добавени захароза 1%, калциев карбонат (или калциев сулфат) 1% и приблизително 67-70% вода. За 500 грама сух субстрат (съдържащ 400
грама дъбови стърготини и 90 грама пшеничени трици) се добавя 1 литър вода, в която има 5 грама захароза и 5 грама калциев карбонат. Хора, занимаващи се с
отглеждане на гъби в Съединените щати, успешно прилагат тази формулация, увеличавайки я пропорционално. Друга обширна статия върху култивирането на Ganoderma в торби (синтетични дънери) може да се намери в референциите [30].

Няколко публикации описват култивирането на G. lucidum в торби при неконвенционални условия. В японски патент [31] се заявява, че се извършва
култивиране в торби на плодни тела на G. lucid­um с форма на еленови рога. Nascimento [32] отглежда G. lucidum в
полипропиленови торби върху тресчици от твърдо дърво и стърготини от две чилийски местни червени дървета, Nothofagus obliqua и Nothofagus alpine. Той не е наблюдавал никаква разлика в плодния стадий между двата вида на трите дървета. Gonzalez-Matute et al. [33]
проучват възможностите за култивиране на G. lucidum в торби върху обелки от слънчогледови семки в качеството на основен хранителен източник
(синтетична дънерова система). Заключението от тяхното проучване е, че обелките от слънчогледови семки могат да се използват като главен енергиен и
хранителен източник в субстрати за култивиране на G. lucidum при добавяне на 5% малц за подобряване растежа на гъбата. Yang et al. [34]
използват за култивиране G. lucidum в полипропиленови торби стелажно зърно останало от дестилацията на оризов спирт.

Поради високото си съдържание на въглехидрати и азот стелажното зърно е обсъждано като хранителен субстрат за мицели. Оптимални за продукцията на плодови
тела се оказали дървените стърготини, към които е добавено стелажно зърно в съотношение 4:1 и водно съдържание 60%. Hsieh et al. [35] използват за
култивиране на G. lucidum в полипропиленови торби соеви остатъци от производството на тофу. Плодните тела се развивали напълно само при
съотношение на C и N 70 към 80.

Субстрати от дървени стърготини в бутилки и гърнета

Kim [36] отгледал двадесет и един изолата от девет вида Ganoderma (включително G. lucidum) върху солидни субстрати на основата на дървени
стърготини в 2l стерилизуеми пластмасови бутилки. Субстратът бил приготвен чрез смесване на дъбови стърготини и пшеничени трици (8:2, v/v) с добавяне на
вода до 65% от общия обем. В помещението за култивиране до примордиалното формиране се поддържала температура 28-31 °C и относителна влажност 85%, а след
това помещението било вентилирано по един или два пъти за по 10-20 минути. След образуването на гугла, вентилирането било по-често (5-6 пъти дневно), и
била поддържана относителна влажност 80-85%.

Японски патент [37] описва култивиране на G. lucidum и други гъби в бутилки, в които се прилага отрицателно напрежение, чрез което се активира
производство на висококачествени гъби за кратко време. Друг японски патент описва метод за култивиране на Ganoderma в гърнета с пластмасов капак
за предпазване на развъдното легло от навлизане на бактерии. В труда на Shigeru [39] за култивиране на G. lucidum в бутилки фино нарязани изтънени
цитрусови плодове и остатъци от цитрусов сок са прибавени към средата за култивиране от оризови трици в съотношение около 10:2. За развитието на
плодни тела Ganoderma е култивирана на около 25-30°C при влажност 60-90%.

Субстрати от дървени стърготини в подноси и легла

Chen [28] съобщава за култивиране на G. lucidum в северна Америка на подноси или в легла. В статията се казва, че леглата от тресчици или дървени
стърготини спестяват труд, при условие, че се избягва контаминирането им. Субстратът от тресчици с добавени дървени стърготини, дебел 12 см е разстлан
равномерно върху подноси или легла за култивиране. Колонизираните дървени стърготини, зърно или течна среда с дебелина 0.5 см или повече се засява
повърхностно при неподвижност на въздуха и се покрива с лист пластмаса. След 3-5 дни се появява слой от бял мицел, който започва да прониква в субстрата.
Пластмасовият лист се отстранява след 1-2 месеца, когато са се образували примордии. В една трета от помещението се поддържа дифузна светлина, относителна
влажност 85-95% и температура 25°C. Три до пет пъти дневно се извършва циркулиране на въздуха или аерация за по 5-10 минути.

Култивиране на мицелите на G. lucidum в биореактор

Култивиране в солидно състояние

Словенски патент [40] описва процес на отглеждане на G. lucidum върху солиден субстрат за култивиране в хоризонтално раздвижван биореактор.
Процесът позволява прецизно ръководене и мониторинг на гъбичния растеж при стерилни условия. При този процес могат да се получат големи количества биомаса
от продукти, подходящи за фармацията. Биомасата може да се използва също като солиден инокулум за по-нататъшно култивиране на G. lucidum.

В един световен патент с китайски приоритет [41] се описва метод за пропагиране на гъбите и продуциране на фунгални метаболити с медицински действия при
използване на процес на ферментация в солидна среда и култивиране в бутилки. Изобретението описва също субстрати за фунгално култивиране на G. lucidum, Cordyceps sinensis, Antrodia camphorata, Trametes versicolor и Agaricus blazei в малки и големи мащаби.

Chen [28] съобщава, че в северна Америка мицелните препарати на Ganoderma за човешка консумация се получават чрез ферментация в субстрати на
зърнена или соева основа

Култивиране чрез потапяне в течна среда

Авторите използват субстрати с различен състав за култивиране на мицели на G. lucidum чрез потапяне. Такава среда, дадена в [28] се състои от
захароза 50.0 г, амониев сукцинат 3.2г, KH2PO4 1.0 г, MgSO4 • 7H2O 0.3 г, FeSO4 • 7H2O
13.0мг, ZnSO4 • 7H2O 4.0мг, дрождев или малцов екстракт 10.0г, нагласена на pH 5.2 чрез концентриран амоняк, вода до 1 литър.

Chang et al. [42] съобщават за култивиране на потопена култура на G. lucidum в шейкър с оптимизирана среда, състояща се от1.88 g/l CaCO 3, 71.4 кафява захар, 12.1 g/l малцов екстракт, 2.28 g/l дрождев екстракт, 18.4g/l обезмаслено мляко, 3.44g/l олио от шафранови семена, 3.96 g/l
зехтин при pH 6.5. Образуването на мицел се подобрило значително в сравнение с използването на не оптимизиран субстрат, от 1.70 g/l на 18.70 g/l, а
полизахаридната продукция се увеличила от 0.140 g/l на 0.420 g/l.

Hsieh et al. [43] изучават продуцирането на полизахариди от G. lucidum в шейкър при ограничаване на различни нутриенти, включително
източниците на въглерод, азот, фосфат, магнезий и разтворен кислород. При различни ограничения на нутриентите е наблюдавана различна продукция на
полизахариди. Словенски патент [44] описва процедура за приготвяне на инокулум от G. lucidum в разклащана култура и продуцирането на мицели в
биореактор при ферментиране в течна среда. Съгласно описанието в патента, обраслият от гъбата G. lucidum картофено-декстрозен агар с обща площ
100-200 мм2 се пренася в 500 милилитрова Ерленмайерова колба, съдържаща 100 мл субстрат. Вегетативният субстрат съдържа филтрат от
белени варени картофи 300 g/l, 20 g/l глюкоза и 2% v/v зехтин и се допълва с дестилирана вода с pH 5.8 до общ обем от 1 литър. Културата в тази среда се
разклаща в продължение на 80-160 часа при температура 20-30°C и 80-160 завъртвания на минута. Субстратът се стерилизира в биореактор при температура
110-130°C и размесва при 200-400 завъртания в минута в продължение на около половин час. След охлаждане до 30°C стерилният субстрат в биореактора се
инокулира с 17% v/v от вегетативния инокулум, съдържащ мицел на G. lucidum, продуциран в разклащана култура в продължение на 120-170 часа.
Растежът на мицела продължава 160 часа, по време на което концентрацията на разтворения кислород се поддържа чрез аериране на 6-15 литра в минута при
200-600 завъртвания в минута, максимален редокс потенциал по време на растежа, достигащ до 410-460 mV и минимално парциално налягане на кислорода от 25 до
33% v/v при pH от 4.10 до 4.30.

Yang и Liau [45] изучават влиянието на параметрите на култивиране върху образуването на полизахариди от потопени култури на G. lucidum. Субстратът
им се е състоял от глюкоза 50 g/l; K2HPO4 0.5 g/l; KH2PO4 0.5 g/l; MgSO4 • 7H20 0.5 g/l; дрождев екстракт 1 g/l и амониев хлорид 4 g/l. Оптималната
температура била 30-35°C, а pH 4-4.5. Концентрацията на полизахариди достигнала 1.6mg/ml. Разклащането и аерирането са оказали влияние върху образуването и
секретирането на полизахариди. Оптималната скорост на въртене на 7-дневни култури в колба била 150 rpm, а скоростта на разклащане на културата във
ферментора имала голямо влияние върху количеството и максималната концентрация на полизахаридите. Въпреки че по-високата скорост увеличавала ефикасността
на смесването и отделянето на полизахариди, по-високият режещ натиск имал пагубен ефект върху растежа на мицела и образуването на полизахариди.

Lee [46] съобщава, че контролът върху рН при култивирането на мицел от G. lucidum влияе съществено върху растежа на мицелните клетки и продукцията
на екзополизахарид. Ферменторът бил от типа с концентрична вътрешна тръба, при който режещият натиск е значително по-малък отколкото при
ферментора от ротационен тип. Пет процента (v/v) от културата била инокулирана във ферментора и култивирана на 25°C с доставяне по време на производството
на въздух със скорост от 2.5 vvm. Двуетапната техника за контрол на pH, при която pH се променя в началната фаза на експоненциалния растеж от 3 на 6
повишава продукцията на екзополизахарид от 4.1 g/l при култивирането без контрол върху pH на 20.1 g/l. Тя запазва желаната морфология на мицела по време на
култивирането, води до малък вискозитет и осъществяване на слаб натиск върху културелния бульон. Fang and Zhong [47] проучват ефектите от началното pH
върху едновременното продуциране на ганодерова киселина и полизахариди от G. lucidum. Стойността на началното pH, варираща в границите на 3.5-7.0,
има съществен ефект върху клетъчния растеж и продуктовата биосинтеза. При начално pH 6.5 се получава максимална биомаса със сухо тегло 17.3 ± 0.12 g/l,
както и максимална специфична продукция на ганодерова киселина от 1.20 ± 0.03mg/100mg сухо тегло и обща продукция от 207.9 ± 2.7mg/l. Снижаването на
началното pH от 6.5 на 3.5 постепенно води до по-голяма продукция на екстрацелуларен полизахарид и по-висока специфична продукция на интрацелуларен
полизахарид. Същата група изследователи [48] проучва ефектите на азотния източник и първоначалната глюкозна концентрация при ферментация с потапяне на G. lucidum върху едновременната продукция на биоактивна ганодерова киселина и полизахариди. Клетките не са можели да растат добре при използване
само на дрождев екстракт или пептон като единствен източник на азот. Едновременното добавяне на дрождев екстракт 5 g/l и пептон 5 g/l било оптимално за
клетъчния растеж и продукцията на метаболити. Първоначалната глюкозна концентрация в границите на 20-65 g/l оказвала голямо влияние върху клетъчния растеж
и биосинтеза на продукти. Най-високи нива на клетъчна плътност (16.7 g сухо тегло на литър), интрацелуларен полизахарид (1.19 g/l) и ганодерова киселина
(212.3 mg/l) били получени при начална концентрация на глюкозата 50 g/l.

Fang et al. [49] също съобщават за значението на контрола върху инокулационната плътност за продукцията на полизахариди и ганодерова киселина при
култивиране на G. lucidum чрез потапяне. Контролът върху инокулационната плътност е въжен за клетъчния растеж, морфологията и продукцията на
полизахариди и ганодерова киселина. Максимална клетъчна концентрация от 15.7 грама сухо клетъчно тегло на литър е получена при инокулационна плътност 330
мг сухо тегло/литър. Голямата инокулационна гъстота от порядъка на 70-670 мг сухо тегло/литър води до образуване на малка топчица и висока продукция на
екстрацелуларни и интрацелуларни полизахариди, докато при ниска инокулационна плътност се образува сравнително голяма топчица с високо съдържание на
ганодерова киселина. Наблюдавано е също, че малкият размер на топчицата е свързан с голямо производство на полизахариди, а големият й размер – с голямо
производство на ганодерова киселина

В труда на Berovic et al. [20] G. lucidum е култивирана в течен субстрат на база картофена декстроза и зехтин. Авторите проучват
влиянието на инокулума и парциалното налягане на кислорода при партидното производство и култивиране по технология „fed-batch” в 10 литров лабораторен
разбъркващ реактор. Условията на култивиране са били следните: T = 30°C; смесване, N = 300 min-1; аериране, Qg = 10l min-1; средни
стойности на pH, 5.8-4.2; парциално налягане на кислорода, 70-80% и редокс потенциал, Eh = 300-400 mV. Установява се, че фунгалната биомаса е чувствителна
на кислород и срязване. При използване на 17% (мокро тегло) 6 дневен вегетативен инокулум и обикновено култивиране се получават 9.6 g l – l суха
биомаса, а при „fed-batch” – 15.2 g l_l. Изолирани са екстрацелуларните (9.6g l_l) и интрацелуларните (6.3 g l_l)
полизахаридни фракции. Получена е една екстрацелуларна полизахаридна фракция и четири интрацелуларни полизахаридни фракции. След това полизахаридите са
сепарирани посредством йонен обмен, афинитетна хроматография Изолираните полизахариди са предимно b-D-глюкани. Имуностимулиращите въздействия на изолатите
са тествани за индукция на синтез на цитокини (тумор некротизиращ фактор a (TNF-a) и интерферон g (IFN-g)) в първични култури от човешки мононуклеарни
клетки от периферна кръв (PBMC) изолирани от т.нар buffy coat2. Степента на
активиране на TNF-a била сравнима с тази на Romurtide, който се използва като поддържаща терапия при раково болни, третирани с радиотерапия и/или
химиотерапия.

Tang and Zhong [50] изучават ефекта на източника на въглерод и началната захарна концентрация върху продукцията на ганодерова киселина и полизахариди при
култивиране на G. lucidum по метода „fed-batch” в разклащащи колби и в биореактор със струйно размесване. Захарозата като източник на
въглерод се оказала подходяща за продуциране на екстрацелуларните полизахариди въпреки, че клетките не растели добре. Лактозата била благотворна за
клетъчния растеж и продуцирането на ганодерова киселина и интрацелуларните полизахариди. Когато обаче началната концентрация на лактозата надхвърляла 35
g/l, се забелязвало намаляване в натрупването на ганодерова киселина. Продукцията на ганодерова киселина се подобрявала значително при ударно вкарване на
лактоза, при което нейната остатъчна концентрация била 10 g/l и 5 g/l.

Ферментирането на G. lucidum чрез потапяне се счита за бърза и рентабилна алтернатива за ефикасно производство на полизахариди и ганодерови
киселини от G. lucidum. Но култивирането на мицелите чрез потапяне е свързано с повишаване вискозитета на бульона като последица от повишаващата
се клетъчна концентрация и натрупването на екстрацелуларни полизахариди. Това променя драматично реологичните характеристики на ферментационния бульон и
създава серия от проблеми за решаване, един от които е снабдяването с кислород. Кислородът влияе върху клетъчния растеж, морфологията на клетките,
използването на нутриентите и метаболитната биосинтеза. Tang et al. [51] описват ефектите на снабдяването с кислород при култивиране на G. lucidumin чрез потапяне в 3.5- литров разбъркващ биореактор с два шест-лопаткови турбинни ротора. Аерацията се осъществява чрез пръстеновиден
разпръсквач с големина на порите 0.8 мм. Ферментацията се извършва на тъмно при 30°C. Култивиращата среда се състои от 35 g/l лактоза, 5 g/l пептон, 2.5g/l
дрождев екстракт, 1 g/l KH2PO4 • H2O, 0.5 g/l MgSO4 • 7H2O и 0.05g/l витамин B1. Резултатите показват, че стойности на началния коефициент на волуметричен
кислороден пренос (KLa) в границите на 16.4-96.0 h_1 оказват значителен ефект върху клетъчния растеж, морфологията на клетките и
биосинтеза на метаболитните. Повишаване на началния KLa води до по-голям размер на мицилните агрегати и по-висока продукция на ганодерови
киселини. Fang et al. [49] изучават значението на плътността на инокулума и на размера на топчицата в потопената култура на G. lucidum за
продуцирането на полизахариди и ганодерова киселина. Тествани са инокулуми с големина 70, 170, 330 и 670 мг сухо клетъчно тегла (DW) за литър. Плътността
на инокулума значително е повлиявала процеса на култивиране. Малкият размер на топчиците е бил свързан с висока продукция на полизахариди, а големият
размер – с висока продукция на ганодерова киселина. Топчици с диаметър по-малък от 1.2 мм, 1.2-1.6 мм и по-голям от 1.6 мм са имали следното съдържание на
ганодерова киселина: 0.98, 1.27 и 1.62 мг/100мг DW.

Някои автори съобщават за култивиране на мицели на G. lucidum чрез потапяне в неконвенционални субстрати, включително течни отпадни материали като
фини стелажи и депротеинизирана суроватка. Hsieh et al. [52] продуцират полизахариди на G. lucidum чрез повторно използване на фини
стелажи (от заводи, произвеждащи вино3) в култура, поставена в разклащащи колби.
Чрез регулиране на pH до стойност 5, фин 60% стелаж е бил успешно използван за отглеждане на мицели на G. lucidum с най-висока клетъчна
концентрация

(7.8 g/l) и полизахаридна продукция от 7.50 g/l. Добавянето на меласа е предизвикало най-висока скорост на растеж на мицелите и нарастване на клетъчната
концентрация до 12.7 g/l. Добавянето на глюкоза е довело до нарастване на общата продукция на полизахаридите до 3.69g/l. Продукцията на полизахариди с
молекулно тегло от 10 000 до 200 000 Da също е била три пъти по-висока отколкото при отглеждането само във фин стелаж.

Lee et al. [53,54] използват за култивиране на мицели на G. lucidum депротеинизирана суроватка от сирене в биореактор чрез потапяне.
Тяхното заключение е, че култивирането на мицели от G. lucidum може да е рентабилно решение за алтернативна употреба на депротеинизираната
суроватка на сиренето.


Главни фармакологично активни съединения в G. lucidum

Най-важните фармакологично активни съставки на гъбите Ganoderma са тритерпеноидите и полизахаридите (Фиг. 4).


Тритерпеноиди от гъбите Ganoderma

В Ganoderma spp.са открити над 150 тритерпеноиди каквито са ганодеровите (високо оксигенирани C30 тритерпеноиди от ланостанов тип),
луциденовите, ганодермовите ганодереновите, ганолуцидовите и апланоксидовите киселини, луцидоните, ганодералите и ганодеролите [5-64]. Репрезентативни
примери са показани на фигурите 5-13.

Boh et al. [65] съобщават, че количеството на тритерпеноидите е различно в по-старите и по-младите части от плодните тела на G. applanatum. Най-голямо количество тритерпеноидни киселини са намерени в пънчетата (6.4мг в грам изсушено на въздух тегло), следвани от
по-младия тъмен слой на гуглата (2.5мг/грам), по-стария слой (0.6мг/грам) и горната повърхност на плодното тяло (0.6мг/грам).

Тритерпеноидите имат многобройни фармакологични действия, които са в резюме следните:

Антихепатотоксично и хепатопротективно действие

Hirotani et al. [55] са изолирали успешно R и S ганодерови киселини от култивирани мицели и са доказали техния силен антихепатотоксичен ефект чрез
галактозамин индуцирания цитотоксичен тест с първично култивирани хепатоцити от плъх. Kim et al. [66] съобщават за бета-глюкуронидаза инхибиторен
и хепатопротективен ефект на G. lucidum.

Противотуморно действие

Изолираните от мицели на Ganoderma ганодерови киселини Z, Y, X, W, V и T показват in vitro цитотоксична активност върху клетки от
хепатома [67].


Фиг. 4.
Основни фармакологични ефекти на G. lucidum.






Фиг. 5.
Ганодермна киселина F (12p-acetoxy-3,7,11,15,23-pentaoxo-5a-lanost-8-en-26- oic acid).


Фиг. 6.
Ганодермна киселина R ((24E)-3a,15a-diacetoxy-5a-lanosta-7,9(11),24-triene- 26-oic acid).

Фиг.

7. Ганодермна киселина A ((20E)-7p,15a-dihydroxy-3,11,23-trioxo-5a-lanosta-8,20- dien-26-oic acid).


Фиг
. 8.
Луциденова киселина D1 (4,4,14α-trimethyl-3,7,11,12,15-pentaoxo-5α-chol-8-en-24-oic acid)

Lin et al. [68] съобщават, че тритерпеновата фракция от G. lucidum инхибира значително растежа на Huh7 клетките на човешката хепатома,
което може би се дължи на индуциране на оксидативен стрес. Същият тритерпеноиден екстракт има много малко въздействие върху клетъчна линия от нормални
чернодробни клетки.


Фиг
. 9
.
Ганолуцидова киселина A (15a-hydroxy-3,11,23-trioxo-5a-lanost-8-en-26-oic acid)


Fig. 10.
Апланоксидова киселина A ((20E)-15a-hydroxy-7a,8a-epoxy-3,11,23-trioxo-5a-la- nosta-9(11),20-dien-26-oic acid).


Фиг. 11.
Луцидон (3b,7b-dihydroxy-4,4,14a-trimethyl-11,15,20-trioxo-5a-pregn-8- ene).

Фиг. 12.

Ганодерал A ((24E)-3-oxo-5a-lanosta-7,9,(11),24-triene-26-al).

Фиг. 13.

Ганодерол B (ganodermadiol-5a-7,9,(11),24-triene-3b,26-diol).

Gao et al. [69] са изолирали от плодни тела на G. lucidum три нови тритерпен алдехиди от ланостантов тип, наречени луциалдехиди А-С . Луциалдехидите B и C показват цитотоксични ефекти върху белодробен карцином на Люис (LLC), T-47D, саркома 180, Meth-A туморни клетъчни линии.
Луциалдехид С упражнява най-мощна цитотоксичност срещу тестваните клетъчни линии със стойности на ED50 респективно 10.7, 4.7, 7.1 и 3.8mg/l. Шест нови
високо оксигенирани тритерпени от ланостанов тип, изолирани от спори на Ganoderma, също са показали директна цитотоксичност in vitro
върху Meth-A и LLC туморни клетъчни линии [70]. Предполага се също, че фракцията WEES-G6, приготвена от мицели на G. lucidum и обогатена с
тритерпен, инхибира растежа на човешки хепатомни Huh-7 клетки. Третиране с WEES-G6 предизвиква незабавно намаляване на активността на протеина, регулиращ
клетъчния растеж (PKC) и активиране на JNK и p38 MAP киназите, което води до пролонгиране на клетъчната циклична фаза G2 и силно инхибиране на растежа на
хепатомните клетки [71].

Алкохолният екстракт от G. lucidum също инхибира клетъчната пролиферация в зависимост от дозата и времето на въздействие, което може би става чрез
възходяща регулация на p21/Waf1 и низходяща регулация на циклин D1. Нещо повече, той може директно да индуцира апоптоза в клетките MCF-7, което може би
става чрез възходяща регулация на проапоптоичния Bax протеин, а не чрез имунната система (Hu et al., 1999a). Два алкохолни екстракта (I и III) от
спори на G. lucidum инхибират силно растежа на клетките HeLa. Нещо повече, екстракт III е показал, че е способен да блокира клетъчния цикъл на
преход от G1 в S фаза и да индуцира забележимо снижаване в нивото на вътреклетъчния калций. Тези резултати подсказват, че ефективният екстракт може да
повлияе върху клетъчния цикъл и клетъчната сигнална трансдукция, променяйки калциевата транспортна система [72].

Yu et al. [73] съобщават за съществуването на корелация между интрацелуларните тритерпени от мицели на G. lucidum в различни стадии на
растеж, култивирани чрез потапяне и инхибиращия ефект върху K562 туморни клетки. Резултатите показват, че интрацелуларните тритерпени се продуцират главно
в по-късния период на ферментацията. Интрацелуларните тритерпени от различните стадии на ферментацията варират по отношение на типовете, количеството и
относителната пропорция и оказват различен инхибиращ ефект върху туморните клетки. Оптималните културелни условия за продуциране на интрацелуларни
тритерпени, инхибиращи клетките K562 е имало в разклащащите колби.

Резултатите на Liu et al. [74] показват, че тритерпеноидната фракция на G. lucidum може да бъде полезен ингредиент на третирането на
доброкачествената хиперплазия на простатната жлеза. При кастрирани плъхове етаноловият екстракт на G. lucidum е показал инхибираща активност върху
двата изозима (типове 1 и 2) на 5α-редуктазата и супресивен ефект върху вентралния простатен растеж, индуциран от тестостерон, но не и от
дихидротестостерона. Активно ръководеното фракциониране и TLC анализът показват, че активните принципи in vivo са тритерпеноидите.

Резултатите на Mueller et al. [75] показват, че екстрактът от G. lucidum extract има сериозно действие срещу левкемия, лимфома и клетките
на мултиплената миелома и може да стане нова допълнителна терапия при третирането на хематологичните малигнитети. Тези автори са скринирали екстракт от G. lucidum по отношение на неговото антипролиферативно действие, използвайки панел от 26 човешки ракови клетъчни линии.

Антиангиогенен ефект

Kimura et al. [76] съобщават, че противотуморните и противометастатични действия на тритерпеноидната фракция на G. lucidum, съдържаща
ганодерова киселина F, се дължат на инхибирането на ангиогенезата, индуцирана от тумора. Тритерпеноидната фракция (100 и 200mg/kg) на плодните тела на G. lucidum инхибира растежа на първичния солиден тумор на далака, чернодробните метастази и вторичния метастатичен туморен растеж в черния дроб
при интраспленален белодробен карцином на Люис (LLC), имплантиран на мишки. Освен това тритерпеноидната фракция (800 mmg/ml) инхибира в in vivo
модел ангиогенезата, индуцирана от Matrigel (разтворим мембранен екстракт от тумора на Engelbreth-Holm-Swarm), допълнен с васкуларен ендотелен растежен
фактор (VEGF) и хепарин.

Антихипертензивни ефекти

Morigiwa et al. [57] откриват, че някои тритерпени на G. lucidum инхибират ангиотензин превръщащия ензим, а Kabir et al. [77]
съобщават за диетичния ефект на G. lucidum върху кръвното налягане и нивата на липидите при плъхове със спонтанна хипертония.

Хипохолестеролемични ефекти

Lin and Shiao [60] съобщават за инхибиращо действие на ганодеровата киселина Mf и ганодермната киселина T-O върху синтеза на холестерола.

Антихистаминови ефекти

Kohda et al. [78] са проучили биологично активните съставки на G. lucidum и са установили, че тритерпени като ганодермните киселини C и D
инхибират освобождаването на хистамин.

Ефекти върху агрегирането на тромбоцитите

Wang et al. [79,80] съобщават, че ганодермната киселина S упражняват амфипатичен ефект върху агрегирането на тромбоцитите. Тромбоцитите агрегират
при високи концентрации на ганодермната киселина S, а при ниски концентрации агрегирането им се инхибира. Инхибирането зависи от концентрацията и времето
на въздействие.

Su et al. [81,82] съобщават, че колаген индуцираното агрегиране на тромбоцитите от ганодермната киселина S се дължи на блокиране на Ca мобилизация
по тромбоксан A2-зависимата пътека на отговора на човешките тромбоцити на колагена и че ганодермната киселина повишава простагландин E (1)-индуцирания
цикличен AMP в човешките тромбоцити

Комплемент инхибиращ ефект

Min et al. [83] съобщават, че ганодериол F, ганодерманондиолът и ганодерманонтриолът от спорите на G. lucidum упражняват силно
антикомплементарно въздействие, чрез което тези субстанции могат да повлияят върху хуморалната имунна система на човешката защита.

Анти HIV действие

През 1997г. Kim et al. [12] съобщиха, че водноразтворимият екстракт от G. lucidum инхибира цитопатичния ефект на HIV-1, а Hattori et al. [13] съобщиха за инхибиращи ефекти на компоненти на G. lucidum върху растежа на човешкия имунодефицитен вирус (HIV) и на неговата
протеазна активност. El-Mekkway et al. [14] проучиха anti-HIV-1 и anti-HIV-1 протеазни субстанции от G. lucidum. Ганодериол F и
ганодерманонтриол са показали активност като анти-HIV-1 агенти в концентрация 7.8 мг/мл. Няколко други тритерпеноиди на Ganoderma са инхибирали
умерено HIV-1 протеазната му активност в концентрации 0.17-0.23 mM. Подобни резултати с друг набор от тритерпеноиди на G. lucidum се съобщават от
Min et al. [15]. Ганодеровата киселина β, ганодерманондиол, ганодерманонтриол, ганолуцидна киселина A и луцидомол B са показали силна анти-HIV-1
протеазна активност с IC50 стойности от 20-90 mM.

Полизахариди от плодни тела и мицели на Ganoderma

През последните години има голям научен интерес към полизахаридите на Ganoderma, които представляват структурно различен клас от биологични
макромолекули с широк диапазон на физикохимични свойства. Проучвания са показали, че най-активните имуномодулиращи полизахариди са водноразтворими P-1-3-D
и P-1-6-D глюкани, които могат да бъдат преципитирани с етанол. Тяхната преобладаваща структура е β -1-3 D-глюкопиронан с 1-15 единици от β -1-6
моноглюкозил странични вериги. Техният гръбнак се състои от 1,3-свързани относително малки странични вериги и организирана хеликална структура
благоприятстват имуностимулирането [84]. Има съобщения и за други имуномодулиращи полизахариди и особено гликопептиди[85] и протеогликани [86].

Съобщенията за фармакологичната активност на полизахаридите на Ganoderma са фокусирани основно върху противотуморните им ефекти, свързани с
имуномодулиране, въпреки че се наблюдават и други ефекти като регулиране и протекция на клетките. Биоактивните водноразтворими полизахариди се изолират от
плодни тела и мицелна биомаса, отглеждани в течна култура. Има няколко изолирани от самата течна култура. Идентифицирани са и няколко водонеразтворими
антитуморни полизахариди [87].

Противотуморни ефекти и имунологични механизми

През 1971 Sasaki et al. [88] съобщиха за антитуморни полизахариди, изолирани от някои Polyporaceae, включително G. applanatum.
Изучаването на антитуморните ефекти на G. lucidum и техните механизми стана обект на голям интерес. От 1980-те години насам многобройни
фармакологични проучвания показват, че горещият воден екстракт на полизахаридите на G. lucidum потиска туморния растеж в няколко тумор-носещи миши
модела [89-95], но механизмите на противотуморното действие на G. lucidum все още не са напълно известни. Издигната бе хипотеза, че полизахаридите
на G. lucidum упражняват антитуморно действие посредством усилване защитните функции на собствената имунна система на тялото. Тази хипотеза бе
използвана като ръководно начало за по-нататъшна изследователска работа чрез разработване на протоколи и експерименти за потвърждаването й.

По-нататъшни проучвания [96-99] показаха, че водноразтворимият екстракт на полизахариди от G. lucidum и G. lucidum инхибира in vivo растежа на S-180 саркома и белодробен карцином на Люис. Котато се добавят обаче към култури на S-180 или HL-60 туморни клетки, нито
водният екстракт от G. lucidum, нито полизахаридите на G. lucidum инхибират пролиферацията или индуцират апоптоза в туморните
клетки, дори когато полизахаридите са в много висока конценвтрация (400mg/l), което показва, че G. lucidum и нейната активна фракция нямат пряк
цитотоксичен ефект върху туморните клетки.

През 1990-те години се изясни, че полизахаридите на Ganoderma наистина влияят върху имунната система. Много съобщения изтъкват, че полизахаридите
стимулират имунните функции, както in vivo, така и in vitro и че в този механизъм участват макрофагите [100]. Пролиферацията на раковите
клетки не се повлиява само от полизахаридите на Ganoderma а се инхибира значително и от средата, кондиционирана от активираните от полизахаридите
кръвни мононуклеарни клетки [101-106].

Lei et al. [107] проучват антагонистичните ефекти на полизахаридите на G. lucidum върху имуносупресивния отговор, индуциран от
циклоспорин А, хидрокортизона и антитуморните агенти и съобщават, че са наблюдавали усилване на клетъчномедиираните имунни функции и нарастване в
продукцията на цитокини. Съобщават се и други имуномодулиращи ефекти като засилване на неспецифичните имунни функции[108], при което
полизахаридите на Ganoderma въздействат върху свободния интрацелуларен калций и свободните кислородни радикали в миши перитонеални макрофаги.

Антитуморната активност на цитотоксични лекарства като циклофосфамида се усилва при орално приложение на полизахариди на G. lucidum. Подсилвайки
макрофагната активност, полизахаридите на G. lucidum индуцират апоптоза от HL-60 клетките [96,97].

Полизахаридите на G. lucidum (0.8, 3.2 and 12.8 mg/l) засилват коекспресията на молекулите CD11c и I-A/I-E по повърхността на извлечени от костен
мозък на мишки култивирани дендритни клетки (DC), увеличават продукцията на IL-12 p40, както и mРНК експресията в DC. По този начин те не само промотират
тяхното съзряване, но и инициират имунен отговор, от DC, обработени с гранзим В, какъвто е цитотоксичността на специфичните цитотоксични Т лимфоцити, в
отговор на P815 туморния антиген. [109-110].

Shao et al. [111] изучават имунните рецептори за полизахаридите на G. lucidum. Проучването, което цели идентифицирането и
характеризирането на имунните рецептори за тези полизахариди показва, че полизахаридите на G. lucidum активират in vitro BALB/c миши B
клетки и макрофаги, но не и Т-клетките.

Chien et al. [112] съобщават, че фукозосъдържащата гликопротеинова фракция, изолирана от G. lucidum, повишава популацията и токсичността
на CD56+ NK-клетките в човешки мононуклеарни клетки от кръв на пъпната връв.

Lei and Lin [113-114] съобщават, че у мишки G. lucidum промотира смесена лимфоцитна реакция (MLC), по време на която нейните активни полизахариди
повишават синтеза на ДНК в далачните клетки чрез увеличаване индукцията на ДНК полимераза.

Противотуморният ефект на полизахаридите на G. lucidum се медиира чрез цитокините, освободени от активираните Т лимфоцити и макрофаги [102]. In vitro, полизахаридите на G. lucidum индуцират активиране и пролиферация на B лимфоцитите [113,115-117]. Проучванията върху продукцията
на антитела, индуцирана от G. lucidum обаче варират в съобщенията на различните автори. Тя е изразена при полизахаридите на G. lucidum,
чиято верига се състои от 1,4-свързани α-D-глюкопиранозил остатъци и 1,6-свързани β-D-галактопиранозил остатъци. Ефектът на клонове O-6 от
глюкозни остатъци и O-2 от галактозни остатъци върху нивата на серумните IgG и комплемента (C3) след перитонеално инжектиране на доза от 25mg/kg
за 4 дни е слаб [116]. У мишки с възпаление на дихателните пътища оралната инфузия на G. lucidum значително подтиска продукцията на IgG1 и
увеличава тази на IgG2a [118].

Тези проучвания подсказват, че антитуморният ефект на G. lucidum се дължи на имунологичен механизъм. По-нататъшни проучвания, извършени чрез
серологичен фармакологичен метод, потвърждават, че ендогенният имунологичен механизъм играе важна роля за антитуморния ефект на G. lucidum. След
третиране на мишки с воден екстракт от полизахариди на G. lucidum or G. lucidum (инжекционно или чрез орална инфузия) се вземат и тестват
серумни проби. Резултатите показват, че in vitro серумите, третирани с екстракт от G. lucidum инхибират пролиферацията на S-180 туморни
клетки и индуцират тяхната апоптоза.

Междувременно, нивото на TNF-α и IFN-γ в серумите, третирани с екстракт от G. lucidum нараства значително [86,92]. Подобно на това,
серуми, третирани с полизахариди-В от G. lucidum имат същия ефект върху HL-60 клетките [91,96,103]. Добавянето на полизахариди на G. lucidum към култура от макрофаги и Т лимфоцити промотира продукцията на TNF- α и IFN- γ и тяхната mРНК експресия по дозозависим маниер
[86,92]. Кондиционирани с мононуклеарни клетки среди и полизахариди на G. lucidum (PSG-MNC-CM), съдържащи TNF- α и IFN- γ подтискат
пролиферационната клоногенност както на HL-60, така и на U937 левкемични клетъчни линии, индуцират тяхната апоптоза и подбуждат диференциацията им.. Но
полизахаридите на G. lucidum сами, както и кондиционираните само с нормални мононуклеарни клетки среди, несъдържащи полизахариди на G. lucidum (MNC-CM) не са показали такъв ефект дори при по-високи дози от порядъка на 400mg/ml [102]. Проучвания за неутрализиране на антителата
потвърждават, че добавянето на антитела на anti-TNF-α или anti-IFN- γ в третиран с G. lucidum серум противодейства забележимо на тумор инхибиращия
ефект на третирания с G. lucidum серум [119]. Тези данни разкриват, че G. lucidum инхибира пролиферацията на туморните клетки и индуцира
тяхната апоптоза чрез засилване функциите на ендогенната имунна система, каквото е секретирането на антитуморни цитокини TNF- α и IFN- γ.

Полизахаридите на G. lucidum синергизират цитокините в индуцирането на имунологични ефекторни клетки. Някои проучвания показват, че полизахаридите
на G. lucidum засилват цитотоксичността на миши CTL и клетки естествени убийци (NK) и на човешки лимфокиноактивирани клетки убийци (LAK) от кръв
от пъпна връв [120-121]. Цитокининдуцираните клетки убийци (CIK) са показали, че генерират ефекторни клетки с по-висок пролиферативен капацитет, повишена
цитотоксичност и по-малко странични ефекти от LAK клетките [122]. Синергизирайки цитокините, полизахаридите на G. lucidum (400mg/l или
100mg/l) могат да намалят количеството на цитокина в лимфокинактивираните клетки убийци (LAK) и в CIK клетъчна култура, но нямат значим ефект върху
пролиферацията, цитотоксичността или фенотипа на LAK клетките и CIK клетките, индуцирани само от цитокини във високи дози. Активността на полизахаридите на G. lucidum е свързана с повишаване продукцията на IL-2, продукцията на TNF, експресията на протеин и mРНК експресията на гранузим B и перфорина в
CIK клетките. Тя се блокира най-много от anti-CR3 (рецептор за комплемент от тип 3), което подсказва, че ефектът на полизахаридите G. lucidum
върху CIK клетките е вероятно медииран първично чрез рецептора за комплемент от тип 3 (CR3) [123-124].

Няколко други автори също съобщават за засилване продукцията на цитокини, както от макрофагите, така и от Т лимфоцитите и специално на тумор некротизиращия
фактор-α (TNF-α) и интерферон-γ (IFN-γ).

Полизахаридите както на G. lucidum, така и на G. lucidum промотират пролиферацията на лимфоцити, индуцирани от конканавалин А или
липополизахарид и потенциират продукцията на интерлевкините (IL-1, IL-2, IL-3 and IL-6), тумор некротизиращия фактор a (TNF- α) и интерферон g (IFN- γ) и
тяхната mРНК експресия в T лимфоцитите и макрофагите. [86,92,102,115,125].

Chen et al. [126] проучват ефекта на полизахаридите на G. lucidum върху експресията на цитокини в миши спленоцити. Една от фракциите (F3)
активирала експресията на IL-1, IL-6, IL-12, IFN- γ, TNF- α, GM-CSF, G-CSF и M-CSF. Тези резултати, подкрепени от предходните проучвания, подсказват, че
може да се предполага действието им да се дължи на макрофагите, като F3 се свързва с TLR4 рецептора и активира екстрацелуларната сигнал регулирана киназа,
c-Jun N-terminal kinase и p38, за да се индуцира IL-1 експресия.

Boh et al. [104] съобщават резултатите си от in vitro тестване на екстрацелуларни и интрацелуларни фрокции на полизахариди на G. lucidum върху индукцията на цитокин синтеза в първични култури от човешки мононуклеарни клетки от „buffy coat” на здрави донори.
Водноразтворимите полизахариди, изолирани от мицели, продуцирани чрез потопена култура във въртящ се биореактор индуцирали 3.0-630 pg/ml TNF-α и 1.23-2.18
pg/ml IFN-γ.

Zhu and Lin [124] проучват взаимодействието между полизахаридите на G. lucidum (Gl-PS) и цитокините и механизмите на действие на Gl-PS върху
пролиферацията и антитуморното действие на цитокин индуцираните клетки убийци (CIK). Резултатите показват, че 400 mg/ml или 100 mg/ml от
Gl-PS промотира пролиферацията на CIK клетките, а цитотоксичността е свързана с увеличаването на IL-2, продукцията на TNF, протеин и mРНК експресията на
гранзим В и перфорин в CIK клетките чрез синтезиране на цитокини в намаляващи дози на IL-2 със 75% и на анти- CD3 с 50%.

Wang et al. [128] скринират различни щамове на G. lucidum и изучават техните противотуморни и имуностимулиращи свойства. Проучването
върху антипролиферативното действие на етанолов екстракт и имуностимулиращото действие на воден екстракт на G. lucidum е проведено на K562 клетки
и макрофаги. Резултатите показват, че туморните клетки се инхибират от етаноловия екстракт, а макрофагите се активират от водния екстракт на G. lucidum.

В разработката на Zhang et al. [129] полизахаридните фракции на щамовете G. lucidum инхибират значително пролиферацията на левкемични
клетки. Ефектът на фракциите на плодното тяло за стимулиране пролиферацията на далачните лимфоцити Т и В и за активиране активността на NK е бил по-силен
отколкото този на фракциите на мицелите. Фракциите на плодното тяло и мицелите са имали сходен ефект за стимулиране пролиферацията на Т и В клетките в
мононуклеарни клетки в периферната кръв. Авторите установяват, че фракции от плодното тяло и мицелите подтикват мононуклеарните клетки в периферната кръв
към освобождаване на TNF-α по дозозависим маниер. В ниски концентрации фракциите на мицелите имат сходен капацитет с фракциите от плодно тяло да индуцират
продукция на TNF-α. Но във високи концентрации фракциите на мицелите са по-добри от тези на плодното тяло.

Горните проучвания потвърждават, че водните екстракти на G. lucidum и полизахаридите на G. lucidum притежават антитуморно действие in vivo, но нямат директен цитотоксичен ефект върху туморните клетки, което показва, че тяхното антитуморно действие се медиира от имунологичен
механизъм, свързан с тяхното имуномодулиращо действие, каквото е засилването на антитуморната функция на DC, CTL, промотиране продукцията на антитуморни
цитокини и потенциране активността на цитокините.

Антитуморни ефекти чрез имуномодулация и антиангиогенеза

Някои полизахариди и пептиди на G. lucidum са показали антитуморни ефекти, дължащи се на инхибиране на ангиогенезата. Проучванията разкриват, че
интрагастралното приложение на полизахариди на G. lucidum в дози 50, 100, 200mg/kg инхибират забележимо xenograft (човешки клетки от белодробен
карцином PG) in vivo у BALB/c имунонекомпетентни голи мишки. Серум, третиран с полизахариди на G. lucidum инхибира мощно
пролиферацията на PG клетки, но това не става in vitro при използване само на полизахариди на G. lucidum в дози 0.1-100 mg/l.
Тъй като BALB/c голите мишки имат вроден дефицит на Т лимфоцити, а горните полизахариди на G. lucidum не могат да въздействат върху функцията на
макрофагите, може би освен имунологичните механизми има и други антитуморни механизми на действие на полизахаридите на G. lucidum. Проучване на
Cao and Lin [130,131] открива, че серуми, третирани с полизахаридите на G. lucidum и G. lucidum упражняват антиангиогенен ефект върху
хорионалантоидна мембрана от кокоши ембрион. По-нататъшни проучвния потвърждават, че полизахаридите на G. lucidum инхибират пролиферацията на
ендотелни клетки от човешка пъпна връв (HUVEC) като ефектът зависи от дозата. При хипоксия те снижават секрецията на васкуларния ендотелен растежен фактор
(VEGF) в човешки ракови клетки от бял дроб. Така че е възможно антиангиогенният ефект да е новият антитуморен механизъм на полизахаридите на G. lucidum. Kimura et al. [76] установяват, че тритерпеноидната фракция от плодните тела на G. lucidum в концентрация 800 mg/l
инхибира в in vivo модел ангиогенезата, индуцирана от Matrigel – разтворим екстракт от базова мембрана на тумора на Engelbreth-Holm-Swam (EHS).
Song et al. [132] изучават антиангиогенната и инхибиращата активност на 70% етанолов екстракт от пресни плодни тела на G. lucidum върху
индуцируемата продукция на азотен окис. При изпитване върху хорионалантоидна мембрана от кокоши ембрион екстрактът не е показал значима антиангиогенна
активност. Stanley et al. [133] изучават ефекта на G. lucidum върху ангиогенезата при рак на простатата и установяват, че G. lucidum инхибира ранния етап на ангиогенезата – капилярната морфогенеза на ендотелни клетки от човешка аорта. Cao and Lin [131] съобщават, че
полизахаридните пептиди на G. lucidum инхибират растежа на васкуларни ендотелни клетки и индукцията на васкуларен ендотелен растежен фактор
(VEGF) в клетки от човешки белодробен рак. Пролиферацията на ендотелни клетки в култура от човешка пъпна връв (HUVEC) се инхибира от Gl-PP в зависимост от
дозата, но не поради цитотоксичност. Флоу-цитометрични проучвания показват, че третирането на HUVEC с Gl-PP не може да индуцира клетъчна апоптоза директно.
Ето защо, индуцирането на клетъчна апоптоза от Gl-PP може да е механизмът за инхибиране пролиферацията на HUVEC. При прилагане на висока доза от Gl-PP на
PG клетки от човешки белодробен рак в условия на хипоксия в продължение на 18 часа настъпва намаляване на секрецията на VEGF. Тези данни подкрепят
хипотезата, че ключов атрибут на антиангиогенния потенциал на Gl-PP е директното инхибиране на клетъчната пролиферация на васкуларния ендотел или
индиректното снижение на експресията на растежния фактор на туморните клетки.

Регулация и протекция на клетките

Няколко разработки показват, че G. lucidum има също положителен и протективен ефект върху живите клетки. Cao and Lin [106,109] откриват, че
полизахаридите на G. lucidum имат ефект върху регулацията на съзряването и функциите на дендритните клетки. You, Lin et al. [134]
съобщават за протективни ефекти на гликопептиди на G. lucidum върху макрофаги, увредени в резултат на оксигениране. Shi et al. [135]
изучават водни екстракти от осем вида гъби и установяват, че G. lucidum има потенциал за протекция на клетъчната ДНК от оксидативно увреждане.
Zhang et al. [136] съобщават за in vitro и in vivo протективен ефект на полизахариди на G. lucidum върху панкреатичните
островчета срещу увреждане от алоксан. Този ефект зависи от дозата и се изразява в увеличаване на серумния инсулин и намаляване нивото на серумната глюкоза
у мишки с предизвикан от алоксан диабет при интрагастрално третиране в продължение на 10 дни. Механизмът се основава на способността на полизахаридите да
предпазват островчетата на панкреаса от свободните радикали. Установили са, че хомогенати от панкреаса на третирани с алоксан мишки имат повече липидни
хипероксиди, отколкото животните, третирани с полизахариди на G. lucidum. В проучване на Lakshmi et al. [137] метанолов екстракт от G. lucidum има зависещ от дозата протективен ефект върху увредени от benzo[a]pyrene чернодробни клетки и съществена антимутагенна
активност in vivo (у плъхове), дължаща се на възстановяване на антиоксидантната защита.

Пептидогликани и протеини

Един от най-отдавна изолираните от G. lucidum протеини е LZ-8, за чиито имуномодулиращи и имуносупресивни действие има съобщения [138]. От мицели
на G. lucidum, продуцирани чрез ферментация с потапяне, Tian and Zhang [139] пречистват и характеризират протеиназа А инхибитор с молекулно тегло
38 kDa. Пречистването е проведено чрез преципитация с етанол

(50-80%), ACA44 гел филтрация и Source 30Q анионен обмен. Неговото въглехидратно съдържание е около 70%. Между гликана и сърцевия протеин има вероятно
О-връзка. Изучаването на взаимодействието между инхибитора и разнообразни други протеинази показва, че този инхебитор има по-специфично действие от
останалите спрямо дрождевата протеиназа А. Той показва забележителна термостабилност.

Една биоактивна фракция (GLPG) е екстрахирана от мицели на G. lucidum и пречистена чрез преципитация с EtOH и DEAE-целулозна колонна хроматография
от Liu et al. [140]. GLPG е протеогликан със съотношение между въглехидратите и протеина 10.4:1. Продуктът има противовирусно действие. Проучен in vitro е възможният механизъм на антихерпетичното действие на протеогликана, изолиран от мицели на G. lucidum. Антивирусните му
действия срещу Херпес симплекс вирусите от 1 и 2 тип са изследвани посредством изпитване на цитопатичния ефект върху клетъчна култура. Въпреки че все още
не е изяснен точният механизъм, резултатите от това проучване насочват към инхибиране на вирусната репликация чрез ранна намеса в явлението – абсорбцията
на вируса и навлизането му в клетките мишени. Поради това GLPG протеогликанът е потенциален кандидат за антихерпес симплекс агент.

Wang et al. [141] са изолирали от пресни плодни тела на G. lucidum рибонуклеаза с молекулно тегло 42kDa и N-терминална последователност,
различна от останалите гъбични рибонуклеази. В процеса на пречистването рибонуклеазата е адсорбирана на DEAE-целулоза и Q-сефароза и след това на
CM-сефароза. Нейното оптимално pH 4.0 е ниско в сравнение с тези на останалите гъбени рибонуклеази. За оптималната й ензимна активност е необходима
температура от 60°C. Рибонуклеазата е уникална сред всички гъбени рибонуклеази по това, че има най-голяма сила към поли poly(U), следвана от poly(A).
Нейната активност към poly(G) и poly(C) е около една втора от активността й към poly(A) и една четвърт от тази към poly(U).

Wang et al. [142] изолираха 15-kDa протеин от плодни тела на G. lucidum, и го нарекоха ганодермин. Процедурата за изолиране включва
хроматография на DEAE-целулоза, Affi-gel blue gel, CM-сефароза и Супердекс 75. Ганодерминът упражнява антифунгална активност посредством инхибиране на
мицелния растеж на Botrytis cinerea, Fusarium oxysporum и Physalospora piricola.

Други съединения

Полизахаридите и тритерпените са най-добре изучените съединения на G. lucidum и сродните й видове. Има описани и други съединения като аденозин,
имащ антиагрегиращ ефект спрямо тромбоцитите, лектини с митогенен ефект, алкалоиди, мастни киселини, витамини и есенциални минерали. Структуриран списък на
химичните съставки на G. lucidum е даден в [87].

Формулации, пазарни продукти и клинични изпитания

Разработени, патентовани и използвани като нутрацевтици, нутрицевтици и фармацевтици са няколко формулации [143], предимно от плодни тела и спори на Ganoderma и техните водни и етанолови екстракти, чиито активни съставки рядко са пречистени.

Няколко продукта са преминали клинични изпитания и се предлагат под формата на сироп, инжекции, таблетки, тинктура или болуси от прахообразно вещество и
добавки. [144]. Zhang и Li [145] например съобщават за клинично изпитание на капсули „Green Valley Lingzhi” при 130 пациенти, страдащи от захарен диабет ІІ
тип. След третиране в продължение на два месеца формулацията е показала синергичен хипогликемичен ефект с обикновените хипогликемични средства и значително
намаляване на клиничните симптоми в сравнение с контролната група, третирана само с обикновените хипогликемични средства.

Shi and Qing [146] публикуват резултати от клиничното наблюдение и оценка на 547 раково болни в среден и късен стадий, третирани с китайската формулация „ G. lucidum Essence”. Проучването показало, че смъртността сред пациентите с продължително третиране е значително по-ниска. Авторите предлагат
активно лечение в продължение на 2-3 месеца, с дневна доза 4 – 6 грама, последвано след третия месец от доза 2 грама дневно. Краткотрайното лечение е било
по-малко успешно.

Sliva et al. [147] съобщават, че спори на G. lucidum и непречистени плодни тела инхибират инвазията на рака на гърдата и простатата по
един общ механизъм и могат да се имат предвид като допълваща терапия при лечение на раково болните. В своето проучване те изучават ефекта на G. lucidum върху силно инвазивните клетки при рак на гърдата и простатата. Спорите или изсушените плодни тела са инхибирали активни фактори на
транскрипцията като AP-1 и NF-jB при гръдните MDA-MB- 231 и простатните PC-3 ракови клетки. Нещо повече, Ganoderma е инхибирала експресията на uPA
и uPA рецептора (uPAR), както и секрецията на uPA, което е довело до супресиране на миграцията на MDA-MB-231 и PC-3 клетките.

Noguchi et al. [148] са извършили І фаза на проучване на действието на метанолов екстракт от G. lucidum при мъже с леки симптоми на
обструкция на пикочния мехур. Контролната група включвала мъже на възраст над 50 години. Препаратът се понасял общо взето добре, без никакви странични
ефекти. Наблюдавана е статистически значима редукция на пунктовете според международния документ „Statistically Inter­national Prostate Symptoms Score”
(I-PSS) в сравнение на плацебо групата при дозите от 6mg и 60 mg. Заключението от проучването е, че екстрактът от G. lucidum се понася добре, че
се наблюдава значимо подобрение по критериите в I-PSS и че за втората фаза на проучването се препоръчва дозата от 6 mg.

Проучване на Chen et al. [149] оценява ефекта на полизахаридите на G. lucidum върху пациенти с напреднал колоректален рак. Включени са 47
пациенти, които са приемали орално G. lucidum в доза 5.4g/day в продължение на 12 седмици. Мониторирани са избрани имунни параметри с използване
на различни имунологични методи. При 41 пациенти, които е могло да бъдат оценени, се е наблюдавала тенденция третирането с G. lucidum да повишава
митогенната реактивност към фитохемаглутинин, както и броя на CD3, CD4, CD8 и CD56 лимфоцитите, плазмените концентрации на интерлевкин (IL)-2, IL-6 и
интерферон (IFN)-γ и NK активността, докато плазмените концентрации на IL-1 и тумор некрозният фактор (TNF)-α са намалели. За всички тези параметри обаче
не е наблюдавана статистически значима разлика, когато са сравнявани с базови данни без приложение на G. lucidum. Промените в IL-1 корелират с
тези за IL-6, IFN-γ, CD3, CD4, CD8 и NK активност (p<0.05), а промените в IL-2 корелират с тези за IL-6, CD8 за NK активност. Тези резултати показват,
че G. lucidum може да има потенциален имуномодулиращ ефект при пациенти с напреднал колоректален рак. Но са необходими още проучвания, за да се
оценят ползите и безопасността от приложението на G. lucidum при раково болни.

Клинични проучвания са показали също, че когато се използват в съчетание с радио- и химиотерапия, препаратите от G. lucidum имат синергичен ефект
и намаляват следните странични ефекти от тези терапии: левкопения, тромбоцитопения, анемия, гадене, повръщане, загуба на апетит, антиинфекциозен дефицит и
имуносупресия. Те повишават поносимостта към радио- и химиотерапията и премахват токсичните им ефекти [149-153]. Терапевтичната ефикасност на G. lucidum при болните от рак се осъществява не само чрез имуномодулиране, каквото представлява засилването на функциите на DC, CTL и други
имунологични ефекторни клетки, убиващи туморните клетки и промотиране продукцията и активността на антитуморни цитокини, но също и чрез антиангиогенеза. G. lucidum отслабва или премахва токсичността от другите терапии посредством стимулиране на хематопоезата и противодействие на уврежданията,
причинени от радиацията и химиотерапията. Ясно е, че G. lucidum компенсира недостатъците на тези две терапии чрез засилване на вътрешната имунна
функция, която се противопоставя на външните малигнени фактори, причинени от тумора или токсичността на радиацията и химиотерапията.

Въпреки че препаратите на G. lucidum се използват често в Китай за предпазване и самолечение от различни болести, включително рак, чернодробни
заболявания, хипертония, хиперлипидемия и коронарна болест, доскоро нямаше никакви съобщения за техните странични ефекти. През 2004г. обаче Yuen et al. [127] съобщиха за един вероятен случай на хепатотоксичност във вразка с използване на G. lucidum. Случаят е при 78 годишна
китайка, която е приемала праховидна форма на G. lucidum. Значителната хепатотоксичност се е изразила в промяна на чернодробната биохимия, която е
имитирала остър холангит. Пациентката редовно се е самолекувала, като е приемала всекидневно таблетки калций и мултивитамини. Тя е вземала редовно и G. lucidum като хранителна добавка в продължение на поне 1 година, но е започнала да взема новата праховидна форма 4 седмици преди началото на
симптомите. Ето защо много вероятно е чернодробната токсичност да се дължи на съставки на прахообразната формулация на G. lucidum.

Заключение

Съобщенията за изолирани съединения от G. lucidum са много убедителни. Съществува изобилие от данни, че тритерпеноидите, полизахаридите и
протеогликаните са ефективни. В повечето случаи екстрактите от частично пречистените препарати са тествани in vitro или in vivo. Известни
са синергичните ефекти на смесите от активни компоненти. Но техните биологични действия се нуждаят от по-нататъшна оценка преди да бъдат приети не само от
азиатската медицина, но и от западната наука и медицина. Модерните биотехнологични методи за култивиране в биореактори дават възможност за бързо, ефикасно
и икономично производство на достатъчно количество биомаса от G. lucidum за потенциално бъдещо фармацевтично промишлено производство.

ЛИТЕРАТУРА:

  1. Leung SWS. Lingzhi (Ganoderma) research – the past, present and future perspectives. In: Ganoderma: Genetics, Chemistry, Pharmacology and
    Therapeutics, Zhi-Bin Lin (ed), Proceedings of International Symposium on Ganoderma Research, Shanghai, October 21-23, Beijing, Medical University
    Press, 2002, pp. 1-9.

  2. Kim HW and Kim BK. Recent advances on the biologically active triterpenoids of Ganoderma lucidum. In: Ganoderma: Genetics, Chemistry, Pharmacology
    and Thera¬peutics, Zhi-Bin Lin (ed), Proceedings of International Symposium on Ganoderma Research, Shanghai, October 21-23, Beijing, Medical
    University Press, 2002, pp. 10-19.

  3. Jong SC and Birmingham JM. Medicinal benefits of the mushrooms Ganoderma. Adv Appl Microbiol 1992;37:101-134.

  4. Tasaka K, Akagi M, Miyoshi K, Mio M and Makino T. Anti-allergic constituents in the culture medium of Ganoderma lucidum. 1. Inhibitory effect of
    oleic acid on his- tamine release. Agents Action 1988;23:153-156.

  5. Kino K, Sone T, Watanabe J, Yamashita A, Tsuboi H, Miyajima H and Tsunoo H. Immunomodulator, LZ-8, prevents antibody-production in mice. Int J
    Immunop- harmacol 1991;13:1109-1115.

  6. van Der Hem LG, Van Der Vliet J A, Bocken C F M, Kino K, Hoitsma A J and Tax WJM. Ling zhi-8 – studies of a new immunomodulating agent.
    Transplantation (Bal¬timore) 1995;60:438-443.

  7. Maruyama H, Yamazaki K, Murofushi S, Konda C and Ikekawa T. Antitumor activity of Sarcodon aspratus (Berk.) S. Ito and Ganoderma lucidum (Fr.)
    Karst. J Pharmacobio- Dyn 1989;12:118-123.

  8. Lee SY and Rhee H M. Cardiovascular effects of mycelium extract of Ganoderma lucidum – inhibition of sympathetic outflow as a mechanism of its
    hypotensive action. Chem Pharm Bull 1990;38:1359-1364.

  9. Liu GT, Bao X, Niu S, Li Z and Sung Z. Some pharmacological actions of the spores of Ganoderma lucidum and the mycelium of Ganoderma capense
    (Lloyd) Teng cultivated by submerged fermentation. Chin Med J 1979;92:469-500.

  10. Hirose K, Muto S, Niimura K, Ohara M, Oguchi Y, Matsunaga K, Kadochi J, Sugita N, Furushu T, Yoshikumi C and Takahashi M. Antiviral agent. Japanese
    Patent JP 63316734, 1988.

  11. Mizumoto K, Yamashita A, Kii M and Sumio H. Antiretrovirus agent. Japanese Patent JP 2032026, 1990.

  12. Kim HW, Shim MJ, Choi EC and Kim BK. Inhibition of cytopathic effect of human immunodeficiency virus-1 by water-soluble extract of Ganoderma
    lucidum. Arch Pharm Res 1997;20:425-431.

  13. Hattori M, El-Mekkawy S and Meselhy R. Inhibitory effects of components from Ganoderma lucidum on the growth of human immunodeficiency virus (HIV)
    and the pro¬tease activity. In: Proceedings of the 1 st International Symposium on Ganoderma Lucidum in Japan, Mizuno T, Ide N and Hasegawa Y
    (eds), November 17-18, 1997, pp. 128-135.

  14. El-Mekkawy S, Meselhy M R, Nakamura N, Tezuka Y, Hattori M, Kakiuchi N, Shimotohno K, Kawahata T and Otake T. Anti-HIV-1 and anti-HIV-1 protease
    sub¬stances from Ganoderma lucidum. Phytochemistry 1998;49:1651-1657.

  15. Min BS, Nakamura N, Miyashiro H, Bae K W and Hattori M. Triterpenes from the spores of Ganoderma lucidum and their inhibitory activity against
    HIV-1 protease. Chem Pharm Bull 1998;46:1607-1612.

  16. Triratana S, Thaithatgoon S and Gawgla M. Cultivation of Ganoderma lucidum in sawdust bags. In: Science and Cultivation of Edible Fungi, Maher MJ
    (ed), Proceedings of the 13th International Congress on the Science Cultivation of Edible Fungi, Dublin, September 1-6, 1991, Rotterdam, A. A.
    Balkema, pp. 567-572.

  17. Kohlmiinzer S, Wegiel J and Sitarz J. Polysaccharides in mycelial culture of Ganoderma applanatum (Pers.) Pat. Herba Hung 1989;28:87-94.

  18. Lin SQ, Wang SZ, Lin SG and Lin ZB. Studies on Ganoderma submerged fermentation and its product extraction technique. In: Ganoderma: Genetics,
    Chemistry, Pharma¬cology and Therapeutics, Zhi-Bin Lin (ed), Proceedings of International Symposium on Ganoderma Research, Shanghai, October 21-23,
    2002, Beijing, Medical University Press, pp. 93-97.

  19. Habijanic J and Berovic M. The relevance of solid-state substrate moisturing on Ganoderma lucidum biomass cultivation. Food Technol Biotechnol
    2000;38:225-228.

  20. Berovic M, Habijanic J, Zore I, Wraber B, Hodzar D, Boh B and Pohleven F. Sub¬merged cultivation of Ganoderma lucidum biomass and immunostimulatory
    effects of fungal polysaccharides. J Biotechnol 2003;103:77-86.

  21. Mizuno T, Wang G, Zhang J, Kawagishi H, Nishitoba T and Li J. Reishi, Ganoderma lucidum and Ganoderma tsugae: bioactive substance and medicinal
    effects. Food Rev Int 1995;11:151-166.

  22. Miyahara R, Yoshimoto T and Asawa K. Chemical structures and changes of extracts during growth of reishi (Ganoderma lucidum). Mokuzai Gakkaishi
    1987;33:416-422.

  23. Chan K. Linking chemical and biological characteristics in assuring the quality of Chinese medicinal materials and OTC products. In: L Ganoderma:
    Genetics, Chemistry, Pharmacology and Therapeutics, Zhi-Bin Lin (ed), Proceedings of International Sym¬posium on Ganoderma Research, Shanghai,
    October 21-23, 2002, Beijing, Medical University Press, pp. 24-34.

  24. Lee JH. Cultivation of reishi (Ganoerma lucidum) [online]. MushWorld – Cultivation, 2000-12-24, available at http://www.mushworld.com/sub_en.html

  25. Chen AW. A fresh look at an ancient mushroom Ganoderma lucidum (Reishi) [online]. MushWorld – Cultivation, 2003-03-18, available at
    http://www.mushworld.com/ sub_en.html

  26. Chen AW. Natural-log cultivation of the medicinal mushroom Ganoderma lucidum (Reishi) [online]. MushWorld – Cultivation, 2004-01-09, available at
    http://www.mushworld.com/ sub_en.html

  27. Sukarno N. Development of Ganoderma lucidum on soft and hard wood logs and determination of organic germanium and ganoderic acid content of the
    fruiting body produced [online]. MushWorld – Cultivation, 2004-10-06, available at http:// www.mushworld.com/sub_en.html

  28. Chen AW. Cultivation of the medicinal mushroom Ganoderma lucidum (Curt.: Fr.) P. Karst (Reishi) in North America (3) [online]. MushWorld -
    Cultivation, 2002-02-01, available at http://www.mushworld.com/sub_en.html

  29. Royse DJ. Specialty mushrooms. In: Progress in New Crops, Janick J (ed), Arlington, VA, ASHS Press, 1996, pp. 464-475.

  30. Chen AW. Growing Ganoderma mushrooms. In: Mushroom Grower’s Handbook I, Part III: Mushrooms Worldwide, Chapter 11: Mushrooms for the tropics. ISSN
    1739¬1377, [online]. MushWorld, 2004, pp. 224-234, available at http://www.mushworld.com/ service/handbook/english/eng-book1/chapter11-01_p.224.pdf

  31. Yukinori S, Tetsuji S and Yasushi S. Cultivation of Ganoderma lucidum Karst. Patent JP11146728, JMC KK, 1999-06-02.

  32. Furci George-Nascimento GM. Ganoderma lucidum (Curt.:Fr.) P. Karst grown indoors on native Chilean hardwoods [online]. MushWorld – Cultivation,
    2005-07-30, available at http://www.mushworld.com/sub_en.html

  33. Gonzalez-Matute R, Figlas D, Devalis R, Delmastro S and Curvetto N. Sunflower seed hulls as a main nutrient source for cultivating Ganoderma
    lucidum. Micologia Aplicada Int. 2002;14:19-24.

  34. Yang FC, Hsieh C and Chen HM. Use of stillage grain from a rice-spirit distillery in the solid state fermentation of Ganoderma lucidum. Process
    Biochem 2003;39:21-26.

  35. Hsieh C and Yang FC. Reusing soy residue for the solid-state fermentation of Ganoderma lucidum. Bioresour Technol 2004;91:105-109.

  36. Kim HK. Comparison of characteristics of Ganoderma lucidum according to geograph¬ical origins: consideration of growth characteristics (1)
    [online]. MushWorld – World Mushroom, 2001-09-01, available at http://www.mushworld.com/sub_en.html

  37. Takashi M. Apparatus for cultivating Ganoderma lucidum Karst and other mushrooms and their cultivation. Patent JP11155366, 1999.

  38. Kiyoshi K, Hamajirou S and Yoshiaki A. Cultivation method for Ganoderma lucidum (fr.) Karst. Patent JP10084772, 1998.

  39. Shigeru Y. Cultivation of Reishi. Patent JP3083521, 1991.

  40. Habjanic J and Berovic M. Process of cultivation of fungus Ganoderma lucidum on a solid cultivation substrate. Patent SI 20923, 2002.

  41. Li PJ and Shen CG. Method for propagating fungi using solid state fermentation. Patent WO0220727, 2002.

  42. Chang MY, Tsai GJ and Houng JY. Optimization of the medium composition for the submerged culture of Ganoderma lucidum by Taguchi array design and
    steepest ascent method. Enzyme Microb Technol 2006;38:407-414.

  43. Hsieh C, Tseng MH and Liu CJ. Production of polysaccharides from Ganoderma lucidum (CCRC 36041) under limitations of nutrients. Enzyme Microb
    Technol 2006;38:109-117.

  44. Zore I, Berovic M, Boh B, Hodzar D and Pohleven F. Procedure for preparation of inoculum for growing of fungus Ganoderma lucidum by submersion
    fermentation. Pat¬ent SI 9700014, 1998.

  45. Yang FC and Liau CB. The influence of environmental conditions on polysaccharide formation by Ganoderma lucidum in submerged cultures. Process
    Biochem 1998;33:547-553.

  46. Lee KM, Lee SY and Lee HY. Bistage control of pH for improving exopolysaccharide production from mycelia of Ganoderma lucidum in an air-lift
    fermentor. J Biosci Bioeng 1999;88:646-650.

  47. Fang QH and Zhong JJ. Effect of initial pH on production of ganoderic acid and polysaccharide by submerged fermentation of Ganoderma lucidum.
    Process Biochem 2002;37:769-774.

  48. Fang QH and Zhong JJ. Submerged fermentation of higher fungus Ganoderma lucidum for production of valuable bioactive metabolites – ganoderic acid
    and polysaccharide. Biochem Eng J 2002;10:61-65.

  49. Fang QH, Tang Yj and Zhong JJ. Significance of inoculation density control in pro¬duction of polysaccharide and ganoderic acid by submerged culture
    of Ganoderma lucidum. Process Biochem 2002;37:1375-1379.

  50. Tang YJ and Zhong JJ. Fed-batch fermentation of Ganoderma lucidum for hyperpro- duction of polysaccharide and ganoderic acid. Enzyme Microb Tech
    2002;31:20-28.

  51. Tang YJ and Zhong JJ. Role of oxygen supply in submerged fermentation of Ganoderma lucidum for production of Ganoderma polysaccharide and ganoderic
    acid. Enzyme Microb Technol 2003;32:478-484.

  52. Hsieh C, Hsu TH and Yang FC. Production of polysaccharides of Ganoderma lucidum (CCRC36021) by reusing thin stillage. Process Biochem
    2005;40:909-916.

  53. Lee H, Song M, Yu Y and Hwang S. Production of Ganoderma lucidum mycelium using cheese whey as an alternative substrate: response surface analysis
    and biokinetics. Biochem Eng J 2003;15:93-99.

  54. Lee H, Song M, Yu Y and Hwang S. Optimizing bioconversion of deproteinated cheese whey to mycelia of Ganoderma lucidum. Process Biochem
    2003;38:1685-1693.

  55. Hirotani M, Ino C, Furuya T and Shiro M. Ganoderic acids T, S, and R, new trit- erpenoids from the cultured media of Ganoderma lucidum. Chem Pharm
    Bull 1986;34:2282-2285.

  56. Kikuchi T, Kanomi S, Murai Y, Kadota S, Tsubono K and Ogita Z. Constituents of the fungus Ganoderma lucidum (Fr.) Karst. I. Structures of ganoderic
    acids C2, E, I, and K, lucidenic acid F and related compounds. Chem Pharm Bull 1986;34: 3695-3712.

  57. Morigiwa A, Kitabatake K, Fujimoto Y and Ikekawa N. Angiotensin converting en¬zyme inhibitory triterpenes from Ganoderma lucidum. Chem Pharm Bull
    1986;34:3025-3028.

  58. Nishitoba T, Sato H and Sakamura S. Triterpenoids from the fungus Ganoderma lu¬cidum. Phytochemistry 1987;26:1777-1784.

  59. Nishitoba T, Goto S, Sato H and Sakamura S. Bitter triterpenoids from the fungus Ganoderma applanatum. Phytochemistry 1989;28:193-197.

  60. Lin LJ and Shiao MS. Seven new triterpenes from Ganoderma lucidum. J Nat Prod 1988;51:918-924.

  61. Lin LJ, Shiao MS and Yeh SF. Triterpenes from Ganoderma lucidum. Phytochem 1988;27:2269-2271.

  62. Shiao MS, Lin LJ, Yeh SF and Chou CS. Two new triterpenes of the fungus Ganoderma lucidum. J Nat Prod 1987;50:886-890.

  63. Chairul, Tokuyama T, Hayashi Y, Nishizawa M, Tokuda H, Chairul SM and Hayashi Y. Applanoxidic acids A, B, C and D, biologically active tetracyclic
    triterpenes from Ganoderma applanatum. Phytochem 1991;30:4105-4109.

  64. Chairul, Hayashi Y and Chairul SM. Lanostanoid triterpenes from Ganoderma applanatum. Phytochem 1994;35:1305-1308.

  65. Boh B, Hodzar D, Dolnicar D, Berovic M and Pohleven F. Isolation and quantification of triterpenoid acids from Ganoderma applanatum of Istrian
    origin. Food Technol Biotechnol 2000;1:11-18.

  66. Kim DH, Shim SB, Kim NJ and Jang IS. Beta-glucuronidase-inhibitory and hepato- protective effect of Ganoderma lucidum. Biol Pharm Bull
    1999;22:162-164.

  67. Toth JO, Luu B and Ourisson G. Les acides ganoderiques T a Z: triterpenes cytotoxiques de Ganoderma lucidum (Polyporaceae). Tetrahedron Lett
    1983;24: 1081-1084.

  68. Lin SB, Li CH, Chen YR, Kan LS and Lee SS. Triterpene extract from Ganoderma lucidum inhibits growth of hepatoma Huh7 cells: involvement of
    oxidative stress in¬duction. In: Ganoderma: Genetics, Chemistry, Pharmacology and Therapeutics, Zhi-Bin Lin (ed), Proceedings of International
    Symposium on Ganoderma Research, Shanghai, October 21-23, 2002, Beijing, Medical University Press, pp. 176-182.

  69. Gao JJ, Min BS, Ahn EM, Nakamura N, Lee HK and Hattori M. New triterpene aldehydes, lucialdehydes A-C, from Ganoderma lucidum and their
    cytotoxicity against murine and human tumor cells. Chem Pharm Bull (Tokyo) 2002;50:837-840.

  70. Min BS, Gao JJ, Nakamura N and Hattori M. Triterpenes from the spores of Ganoderma lucidum and their cytotoxicity against meth-A and LLC tumor
    cells. Chem Pharm Bull (Tokyo) 2000;48:1026-1033.

  71. Lin SB, Li CH, Lee SS and Kan LS. Triterpene-enriched extracts from Ganoderma lucidum inhibit growth of hepatoma cells via suppressing protein
    kinase C, activating mitogen-activated protein kinases and G2-phase cell cycle arrest. Life Sci 2003;72:2381-2390.

  72. Zhu HS, Yang XL, Wang LB, Zhao DX and Chen L. Effects of extracts from sporoderm-broken spores of Ganoderma lucidum on HeLa cells. Cell Biol
    Toxicol 2000;16:201-206.

  73. Yu SP, Zhang JS, Tang QJ, Shi XM, Liu YF, Yan Y and Pan YL. Correlation between intracellular triterpenes from mycelia of Ganoderma lucidum in
    different growth stages and inhibition effect on tumor cells. Mycosystema 2004;23:548-554.

  74. Liu J, Shimizu K, Konishi F, Noda K, Kumamoto S, Kurashiki K and Kondo R. Anti- androgenic activities of the triterpenoids fraction of Ganoderma
    lucidum. Food Chem 2007;100:1691-1696.

  75. Mueller CI, Kumagai T, Kelly JO, Seeram NP, Heber D and Koeffler HP. Ganoderma lucidum causes apoptosis in leukemia, lymphoma and multiple myeloma
    cells. Leukemia Res 2006;30:841-848.

  76. Kimura Y, Taniguchi M and Baba K. Antitumor and antimetastatic effects on liver of triterpenoid fractions of Ganoderma lucidum: mechanism of action
    and isolation of an active substance. Anticancer Res 2002;22(6A):3309-3318.

  77. Kabir Y, Kimura S and Tamura T. Dietary effect of Ganoderma lucidum mushroom on blood pressure and lipid levels in spontaneously hipertensive rats.
    J Nat Sci Vitaminol 1988;34:433-438.

  78. Kohda H, Tokumoto W, Sakamoto K, Fujii M, Hirai Y, Yamasaki K, Komoda Y, Nakamura H, Ishihara S and Uchida M. The biologically active constituents
    of Ganoderma lucidum (Fr.) Karst histamine release-inhibitory triterpenes. Chem Pharm Bull 1985;33:1367-1374.

  79. Wang CN, Chen JC, Shiao MS and Wang CT. The aggregation of human platelet induced by ganodermic acid S. Biochim Biophys Acta 1989;986:151-160.

  80. Wang CN, Chen JC, Shiao MS and Wang CT. The inhibition of human platelet func¬tion by ganodermic acids. Biochem J 1991;277:189-197.

  81. Su CY, Shiao MS and Wang CT. Predominant inhibition of ganodermic acid S on the thromboxane A2 -dependent pathway in human platelets response to
    collagen. Biochim Biophys Acta 1999;1437:223-234.

  82. Su C, Shiao M and Wang C. Potentiation of ganoderemic acid S on prostaglandin E(1)- induced cyclic AMP elevation in human platelets. Thromb Res
    2000;99:135-145.

  83. Min BS, Gao JJ, Hattori M, Lee HK and Kim YH. Anticomplement activity of trit- erpenoids from the spores of Ganoderma lucidum. Planta Med
    2001;67:811-814.

  84. Fang JN, Bao XF and Yuen WH. Studies on the polysaccharides from spores of Ganoderma lucidum. In: Ganoderma: Genetics, Chemistry, Pharmacology and
    Thera¬peutics, Zhi-Bin Lin (ed), Proceedings of International Symposium on Ganoderma Re¬search, Shanghai, October 21-23, 2002, Beijing, Medical
    University Press, pp. 98-103.

  85. Lin SQ, Wang SZ, Lin ZB and Lin YX. Purification and identification of glycopeptides from Ganoderma lucidum fruit bodies cultivated with grass and
    wood log. In: Ganoderma: Genetics, Chemistry, Pharmacology and Therapeutics, Zhi-Bin Lin (ed), Proceedings of International Symposium on Ganoderma
    Research, Shanghai, October 21-23, 2002, Beijing, Medical University Press, pp. 109-114.

  86. Zhang QH and Lin ZB. Effect of Ganoderma lucidum polysaccharides B on TNF-a and INF-g production and their mRNA expression. J Beijing Med Univ
    1999;31:179-183.

  87. Russell R and Paterson M. Ganoderma – A therapeutic fungal biofactory. Phytochem 2006;67:1985-2001.

  88. Sasaki T, Arai Y, Ikekawa T, Chihara G and Fukuoka F. Antitumor polysaccharides from some Polyporaceae, Ganoderma applanatum (Pers.) Pat. and
    Phellinus linteus (Berk. Et Curt) Aoshima. Chem Pharm Bull 1971;19:821-826.

  89. Lee SS, Chen FD, Chang SC, Wei YH, Liu I and Chen C. In vivo antitumor effect of crude extracts from the mycelium of Ganoderma lucidum. Bull
    Chinese Oncol Soc 1984;5:22-27.

  90. Hwang SF, Liu KJ, Kuan YH, Tung KS, Su CH and Tung TC. The inhibitory effect on artificial pulmonary metastasis of murine S-180 Sarcoma cells by
    orally administered Ganoderma lucidum. J Chim Oncol Soc 1989;5:10-15.

  91. Furusawa E, Chou SC, Furasawa S, Hirazum A and Dang Y. Antitumor activity of Ganoderma lucidum, and edible mushroom, on intraperitoneally implanted
    Lewis lung carcinoma in synergeneic mice. Phytother Res 1992;6:300-304.

  92. Zhang Q and Lin ZB. The antitumor activity of Ganoderma lucidum (Curt,:Fr.) P. Karst. (Lingzhi) (Aphylophoromycetidae) polysaccharides is related
    to tumor necrosis factor-a and interferon-g. Int J Med Mushroom 1999;1:207-215.

  93. Lu H, Kyo E, Uesaka T, Katoh O and Watanabe H. Prevention of development of N,N’-dimethylhydrazine-induced colon tumors by a water-soluble extract
    from cultured medium of Ganoderma lucidum (Rei-shi) mycelia in male ICR mice. Int J Mol Med 2002;9:113-117.

  94. Liu X, Yuan JP, Chuang CK and Chen XJ. Antitumor activity of the sporoderm- broken germinating spores of Ganoderma lucidum. Cancer Lett
    2002;182:155-161.

  95. Lu H, Kyo E, Uesaka T, Katoh O and Watanabe H. A water-soluble extract from cultured medium of Ganoderma lucidum (Rei-shi) mycelia suppresses
    azoxymethane- induction of colon cancers in male F344 rats. Oncol Rep 2003;10:375-379.

  96. Hu YH and Lin ZB. Polysaccharides isolated from mycelia of Ganoderma lucidum induced HL-60 cell apoptosis by enhancing macrophage activity. Chin
    Pharmacol Bull 1999;5:27-30.

  97. Hu YH and Lin ZB. Effects of polysaccharides isolated from mycelia of Ganoderma lucidum on HL-60 cell apoptosis. Acta Pharm Sin 1999;34:268-271.

  98. Zhang NQ.. Basic Theory of Traditional Chinese Medicine, 1st edn, Vol. I, Beijing, People Sanitation Press, 1990. pp. 199-205.

  99. Lin ZB. Modern Research of Ganoderma lucidum, 2nd edn, Beijing, Beijing Medical University Press, 2001 (Chapter 1 and 8).

  100. Lei LS, Li MC and Sun LS. Ganoderma lucidum and its components on the function of macrophages. In: Ganoderma: Genetics, Chemistry, Pharmacology and
    Therapeutics, Zhi-Bin Lin (ed), Proceedings of International Symposium on Ganoderma Research, Shanghai, October 21-23, 2002, Beijing, Medical
    University Press, pp. 20-23.

  101. Shiuh S, Yau H, Chieh F, Sheng Y and Kuang Y. Antitumor effects of Ganoderma lucidum. J Chin Med 1995;6:1-12.

  102. Wang SY, Hsu ML, Hsu HC, Tzeng CH, Lee SS, Shiao MS and Ho CK. The anti¬tumor effect of Ganoderma lucidum is mediated by cytokines released from
    activated macrophages and T lymphocyes. Int J Cancer 1997;70:699-705.

  103. Zhang QH and Lin ZB. The antitumor activity of Ganoderma lucidum (Curt; Fr.) P. Karst (Ling Zhi) (Aphyllophoromycetideae) polysaccharides is
    related to tumor ne¬crosis factor-a and interferon-g. Int J Med Mushroom 1999;1:207-215.

  104. Boh B, Berovic M, Wraber B, Hodzar D, Habijanic J, Pohleven F and Zore I. Ganoderma lucidum (W.Curt.:Fr.) Lloyd and G. applanatum (Pers.) Pat.
    (Aphyllophoromycetideae) from Slovenian habitats: cultivation, isolation, and testing of active compounds. Int J Medic Mushroom 2004;6:15-32.

  105. Lee SS, Lee PL, Chen CF, Wang SY and Chen KY. Antitumor effects of Ganoderma lucidum. In: Ganoderma: Genetics, Chemistry, Pharmacology and
    Therapeutics, Zhi-Bin Lin (ed), Proceedings of International Symposium on Ganoderma Research, Shanghai, October 21-23, 2002, Beijing, Medical
    University Press, pp. 46-57.

  106. Cao LZ and Lin ZB. Regulation of Ganoderma lucidum polysaccharides on cytotoxic T lymphocytes induced by dendric cells in vitro. In: Ganoderma:
    Genetics, Chemistry, Pharmacology and Therapeutics, Zhi-Bin Lin (ed), Proceedings of International Sym¬posium on Ganoderma Research, Shanghai,
    October 21-23, 2002, Beijing, Medical University Press, pp. 122-129.

  107. Lei L, Lin Z, Chen Q, Li R and He Y. Antagonistic effect of Ganoderma lucidum polysaccharide on the immunosuppressive response induced by
    cyclosporin A, hydro- cortisone and antitumor agents. Chin J Pharmacol Toxicol 1993;7:183-185.

  108. Li M, Lei L and Liang D. Effect of Ganoderma polysaccharide on intracellular free calcium in murine peritoneal macrophages. Chin Pharm J
    1999;34:805-807.

  109. Cao LZ and Lin ZB. Regulation on maturation and function of dendritic cells by Ganoderma lucidum polysaccharides. Immunol Lett 2002;83:163-169.

  110. Cao LZ and Lin ZB. Regulation effect of Ganoderma lucidum polysaccharides on cytotoxic T-lymphocytes induced by dendritic cells in vitro. Acta
    Pharmacol Sin 2003;24:321-326.

  111. Shao BM, Dai H, Xu W, Lin ZB and Gao XM. Immune receptors for polysaccharides form Ganoderma lucidum. Biochem Bioph Res Commun 2004;323:133-141.

  112. Chien CM, Cheng JL, Chang WT, Tien MH, Tsao CM, Chang YH, Chang HY, Hsieh JF, Wong CH and Chen ST. Polysaccharides of Ganoderma lucidum alter cell
    immunophenotypic expression and enhance CD56+ NK-cell cytotoxicity in cord blood. Bioorg Med Chem 2004;12:5603-5609.

  113. Lei LS and Lin ZB. Effects of Ganoderma polysaccharides on the activity of DNA polymerase in spleen cells stimulated by alloantigents in mice in
    vitro. J Beijing Med Univ 1991;23:329-333.

  114. Lei LS and Lin ZB. Effects of Ganoderma polysaccharides on the MLC reaction. Basic Med Clin 1992;12:59-60.

  115. Cao LZ and Lin ZB. Comparison of the effects of polysaccharides from wood-cultured and bag-cultured Ganoderma lucidum on murine spleen lymphocyte
    proliferation in vitro. Acta Pharmacol Sin 2003;38:92-97.

  116. Bao XF, Wang XS, Dong Q, Fang JN and Li XY. Structural features of immuno¬logically active polysaccharides from Ganoderma lucidum. Phytochem
    2002;59:175-181.

  117. Zhang JS, Tang QJ, Zimmerman-Kordmann M, Reuter W and Fan H. Activation of B lymphocytes by GLIS, a bioactive proteoglycan from Ganoderma lucidum.
    Life Sci 2002;71:623-638.

  118. Liu YH, Tsai CF, Kao MC, Lai YL and Tsai JJ. Effectiveness of Dp2 nasal therapy for Dp2-induced airway inflammation in mice: using oral Ganoderma
    lucidum as an immunomodulator. J Microbiol Immunol Infect 2003;36:236-242.

  119. Lin ZB and Wang PY. The Pharmacological Study of Ganoderma Spores and Its Active Components, J Peking Univ (Health Sciences), 2006;38(5):541-547.

  120. Xu X, Hou GH, Cao RH and Xie WG. Study on mechanism of Ganodermaa lucidum polysaccharides enhancing activity of LAK cells from human cord blood.
    Chinese J Cancer Biotherapy 1997;4:236.

  121. Lin ZB and Zhang HN. Anti-tumor and immunoregulatory activities of Ganoderma lucidum and its possible mechanisms. Acta Pharmacol Sin
    2004;25:1387-1391.

  122. Lu PH and Negrin RS. A novel population of expended human CD3 + CD56+ cells derived from T cells with potent in vivo antitumor activity in mice
    with severe combined immunodeficiency. J Immunol 1994;153:1687-1696.

  123. Zhu XL and Lin ZB. Effects of Ganoderma lucidum polysaccharides on proliferation and cytotoxicity of cytokine-induced killer cells. Acta Pharm Sin
    2005;26:1130-1137.

  124. Zhu XL and Lin ZB. Modulation of cytokines production, granzyme B and perforin in murine CIK cells by Ganoderma lucidum polysaccharides. Carbohyd
    Polym 2006;63:188-197.

  125. Wang YY, Khoo KH, Chen ST, Lin CC, Wong CH and Lin CH. Studies on the immuno-modulating and antitumor activities of Ganoderma lucidum (Reishi)
    poly- saccharides: functional and protewmic analyses of a fucose-containing glycoprotein fraction responsible for the activities. Bioorg Med Chem
    2002;10:1057-1062.

  126. Chen HS, Tsai YF, Lin S, Lin CC, Khoo KH, Lin CH and Wong CH. Studies on the immuno-modulating and anti-tumor activities of Ganoderma lucidum
    (Reishi) poly¬saccharides. Bioorg Med Chem 2004;12:5595-5601.

  127. Yuen MF, Ip P, Ng WK and Lai CL. Hepatotoxicity due to a formulation of Ganoderma lucidum (lingzhi). Letters to the editor. J Hepatol
    2004;41:685-690.

  128. Wang XX, Tang QJ, Zhang JS, Yang Y, Liu YF, Jia W and Liu F. Effect of various grades of Ganoderma lucidum on tumor inhibition and
    immunostimulation. Acta Edul Fung 2005;12:48-51.

  129. Zhang JS, Jia W, Xing ZT, Tang QJ, Liu YF, Yang Y, Zhou CY and Liu F. Com¬parison of bioactivity of fruiting body and mycelia of Ganoderma lucidum
    and their purified fractions. Mycosystema 2004;23:85-92.

  130. Cao QZ and Lin ZB. Antitumor and anti-angiogenic activity of Ganoderma lucidum polysaccharides peptide. Acta Pharmacol Sin 2004;25:833-838.

  131. Cao QZ and Lin ZB. Ganoderma lucidum polysaccharides peptide inhibits the growth of vascular endothelial cell and the induction of VEGF in human
    lung cancer cell. Life Sci 2006;78:1457-1463.

  132. Song YS, Kim SH, Sa JH, Jin C, Lim CL and Park EH. Anti-angiogenic and inhibitory activity on inducible nitric oxide production of the mushroom
    Ganoderma lucidum. J Ethnopharmacol 2004;90:17-20.

  133. Stanley G, Harvey K, Slivova V, Jiang J and Sliva D. Ganoderma lucidum suppresses angiogenesis through the inhibition of secretion of VEGF and
    TGF-P1 from prostate cancer cells. Biochem Biophys Res Com 2005;330:46-52.

  134. You YH and Lin ZB. Protective effects of Ganoderma lucidum polysaccharides peptide on injury of macrophages induced by reactive oxygen species.
    Acta Pharmacol Sin 2002;23:878-891.

  135. Shi YL, James AE, Benzie IFF and Bushwell JA. Mushroom derived preparations in the prevention of H2O2-induced oxidative damage to cellular DNA.
    Teratogen Carcin Mut 2002;22:103-111.

  136. Zhang HN, He JH, Yuan L and Lin ZB. In vitro and in vivo protective effect of Ganoderma lucidum polysaccharides on alloxan-induced pancreatic
    islets damage. Life Sci 2003;73:2307-2319.

  137. Lakshmi B, Ajith TA, Jose N and Janardhanan KK. Antimutagenic activity of meth- anolic extract of Ganoderma lucidum and its effect on hepatic
    damage caused by ben- zo[a]pyrene. J Ethnopharmacol 2006;107:297-303.

  138. Van der Hem LG, van der Vliet JA, Bocken CF, Kino K, Hoitsma HJ and Tax WJ. Ling Zhi-8: studies of a new immunomodulating agent. Transplantation
    1995;60:438-443.

  139. Tian YP and Zhang KC. Purification and characterization of a novel proteinase A inhibitor from Ganoderma lucidum by submerged fermentation. Enzyme
    Microb Tech- nol 2005;36:357-361.

  140. Liu J, Yang F, Ye LB, Yang XJ, Timani KA, Zheng Y and Wang YH. Possible mode of action of antiherpetic activities of a proteoglycan isolated from
    the mycelia of Ganoderma lucidum in vitro. J Ethnopharmacol 2004;95:256-272.

  141. Wang HX, Ng TB and Chiu SW. A distinctive ribonuclease from fresh fruiting bodies of the medicinal mushroom Ganoderma lucidum. Biochem Biophys Res
    Com 2004;314:519-522.

  142. Wang HX and Ng TB. Ganodermin, an antifungal protein from fruiting bodies of the medicinal mushroom Ganoderma lucidum. Peptides 2006;27:27-30.

  143. Chang ST and Buswell JA. Mushroom nutriceuticals. World J Microbiol Biotechnol 1996;12:473-476.

  144. Wasser SP and Weiss AL. Medicinal Mushrooms – Ganoderma lucidum, Reishi Mush¬room, Haifa, Pedeifus Publishing House, 1997.

  145. Zhang CY and Li YM. Clinical investigation of Green Valley Lingzhi capsule on type 2 diabetes mellitus. In: Ganoderma: Genetics, Chemistry,
    Pharmacology and Therapeu¬tics, Zhi-Bin Lin (ed), Proceedings of International Symposium on Ganoderma Re¬search, Shanghai, October 21-23, 2002,
    Beijing, Medical University Press, pp. 194-198.

  146. Shi KG and Quing LH. The follow-up observation assessment of medium and late phases cancer treated by Chinese Ganoderma lucidum essence (CGLE). In:
    Ganoderma: Genetics, Chemistry, Pharmacology and Therapeutics, Zhi-Bin Lin (ed), Proceedings of International Symposium on Ganoderma Research,
    Shanghai, October 21-23, 2002, Beijing, Medical University Press, pp. 188-193.

  147. Sliva D, Labarrere C, Slivova S, Sedlak M, Lloyd FP and Ho NW. Ganoderma lucidum suppresses motility of highly invasive breast and prostate cancer
    cells. Biochem Biophys Res Commun 2002;298:603-612.

  148. Noguchi M, Kakuma T, Tomiyasu K, Konishi F, Kumamoto S, Kondo R and Mats- uoka K. Phase I study of a methanol extract of Ganoderma lucidum, edible
    and me¬dicinal mushroom, in men with mild symptoms of bladder outlet obstruction. Urology 2005;66(suppl. 3A):21.

  149. Chen X, Hu ZP, Yang XX, Huang M, Gao Y, Tang W, Chan SY, Dai X, Ye J, Ho PC, Duan W, Yang HY, Zhu YZ and Zhou SF. Monitoring of immune responses to
    a herbal immuno-modulator in patients with advanced colorectal cancer. Int Immunop- harmacol 2006;6:499-508.

  150. Ghafa MA, Golliday E, Bingham J, Mansukhani MM, Anastasiasis AG and Katz AE. Regression of prostate cancer following administration of Genistein
    Combined Poly- saccharide (GCP), a nutritional supplement: a case report. J Altern Complement Med 2002;8:493-497.

  151. Gao Y, Zhou S, Jiang W, Huang M and Dai X. Effects of ganopoly (a Ganoderma lucidum polysaccharide extract) on the immune functions in
    advanced-stage cancer patients. Immunol Invest 2003;32:201-215.

  152. Gao Y, Tang W, Dai X, Chen G, Ye J, Chen E, Koh HL, Li X, and Zhou S, Effects of water-soluble Ganoderma lucidum polysaccharides on the immune
    functions of patients with advanced lung cancer. J Med Food 2005;8:159-168.

  153. Chan WK, Lam DT, Law HK, Wong WT, Leung KMW, Lau YL and Chan GC. Ganoderma lucidum mycelium and spore extracts as natural adjuvants for
    immuno¬therapy. J Altern Complement Med 2005;11:1047-1057.

1 Corresponding author.
Tel: 386-1-2419510. Fax: 386-1-4760-300. E-mail: marin.berovic@fkkt.uni-lj.si (M. Berovic).

BIOTECHNOLOGY ANNUAL REVIEW VOLUME 13 ISSN 1387-2656 DOI: 10.1016/S1387-2656(07)13010-6

2 Горната по-лека част на кръвния съсирек, която се появява при забавяне на коагулацията или центрифугиране на кръвта (бел.пр.)

3 Виненият стелаж е отпаден продукт от алкохолната ферментация (бел.пр.)

ЗАПИШИСЬ НА КОНСУЛЬТАЦИЮ

Получите более подробную информацию по методике терапии лекарственными грибами, заполнив анкету ниже. Наши врачи-фунготерапевты свяжутся с Вами и подберут для Вас подходящий метод. Консультация БЕСПЛАТНА.

ИСТОРИЯ БОЛЕЗНЕНИ ОБЯЗАТЕЛЬНА, (ПРИКРЕПИТЬ ФАЙЛ).

 


Рейши


Мейтаке


Шиитаке


Агарикус


Кордицепс


Герициум


Кориолус


Полипорус


Аурикулярия


Копринус